Първа глава

„Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, понеже никога не ми завиждаш, ще ти предам най-поверителното знание и мъдрост. Когато проникнеш в тях, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване“ (Бхагавад-гита 9.1).

Първият стих в девета глава на Бхагавад-гӣт показва, че тук ще говори Върховният Бог. В този стих Шрӣ Ка е наречен Бхагавн. Бхага значи „съвършенства“, а вн – „притежател“. Всеки има своя представа за Бога, но ведическите писания дават точно определение на понятието „Бог“ и смисълът му може да се изрази с една дума: Бхагавн. Бхагавн е онзи, който притежава всички съвършенства: знание, богатство, сила, красота, слава и отреченост. Само който владее тези достояния в пълната им степен, е Бог. Има много богати, мъдри, знаменити, красиви и силни хора, но никой от тях не може да претендира, че притежава всички тези достойнства едновременно. Ка е единственият, който ги притежава изцяло.

„Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества, – той намира покой от материалните страдания“ (Бхагавад-гита 5.29).

В тази строфа Ка заявява, че Той е наслаждаващият се на всички дейности и че е господар на всички планети (сарва-лока-махешварам). Собственикът на голям парцел земя може да се гордее със собствеността си, но Ка притежава всички планети. Освен това Той казва, че е приятел на всички живи същества (сухда сарва-бхӯтнм). Когато човек осъзнае, че Бог е собственикът на всичко, приятелят на всички и върховният наслаждаващ се, той постига пълно умиротворение. Това е истинската формула на мира. Никой няма да намери покой, докато се смята за собственик на нещо. И кой има правото да претендира за собственост? Само преди няколкостотин години индианците смятали себе си за собственици на Америка. Днес белите се обявяват за нейни собственици, след няколкостотин или хиляда години сигурно някой друг ще дойде да предяви същите права. Тази земя е съществувала много преди нас, а ние се заблуждаваме, че ни принадлежи. Философията на мнимите собственици противоречи на ведическите разбирания. В Шрӣ Ӣшопаниад се казва: „Всичко одушевено и неодушевено във вселената се управлява от Бога и му принадлежи“ (ӣшвсям ида сарвам). Това е очевидно, но под влиянието на илюзията ние си въобразяваме, че владеем всичко. В действителност всичко принадлежи на Бога, затова се казва, че Той е най-богатият.

Разбира се, мнозина се провъзгласяват за Бог. В Индия например по всяко време ще срещнем поне дузина хора, които твърдят, че са Бог. Но ако ги попитате дали притежават всичко съществуващо, те ще се затруднят да отговорят. Така можем да разберем кой е Бог и кой самозванец. Бог е владетелят на всичко, следователно Той е най-могъщ от всички. Когато Ка бил на Земята, никой не можел да го победи. Няма сведения Той да е претърпял поражение дори в една битка. Той произхождал от род на катрии (воини), а дълг на катриите е да защитават слабите. Ка бил толкова богат, че се оженил за 16 108 принцеси. Всяка от тях имала свой дворец и Ка проявил едновременно 16 108 форми, за да общува с всяка поотделно. Това може да изглежда невероятно, но така е записано в Шрӣмад Бхгаватам и всички индийски мъдреци признават Шрӣмад Бхагватам за свещено писание, а Ка – за Бог.

Думата гухя-тамам в първата строфа от девета глава на Бхагавад-гӣт показва, че знанието, което Шрӣ Ка иска да даде на Арджуна, е най-поверително. И защо Той решил да го разкрие именно на Арджуна? Защото Арджуна е анасӯю, независтлив. В материалния свят всички завиждат на ония, които ги превъзхождат. Ние си завиждаме не само един на друг, но завиждаме и на Бога. Затова, когато Ка казва: „Аз съм владетелят на всичко“, ние не му вярваме. Арджуна обаче е различен от нас. Той слуша Ка без завист и не му възразява, а напротив, приема всичките му думи. Това е най-голямото достойнството на Арджуна и благодарение на него той е способен да разбере Бхагавад-гӣт. Бог не може да бъде разбран с умозрителни разсъждения. Трябва да слушаме и да приемаме каквото чуваме.

Понеже Арджуна не завижда, Ка му дава най-поверителното знание. То не е само теоретично, то е и практическо (вигна-сахитам). Това, което се казва в Бхагавад-гӣт, не са нито празни емоции, нито фанатизъм. Това знание е едновременно гна и вигна – теоретически задълбочено и практически достоверно. Ако човек го овладее добре, със сигурност ще постигне освобождение.

Животът в материалния свят е пълен с трудности и страдания. Думата мока значи „освобождение“ и Ка заявява, че с духовното знание човек може да се освободи от всички страдания. Ето защо е важно да разберем какво казва Ка за това знание.

„Това знание е царят на образованието, тайната на всички тайни. То е най-чистото знание и понеже дава непосредствено възприятие на аз-а, то е съвършенството на религията. То е вечно и носи щастие“ (Бхагавад-гита 9.2).

Според Бхагавад-гӣт най-висшето знание (рджа-вид рджа-гухям) е съзнанието за Ка, защото, както се казва там, отличителен признак на този, който притежава истинско знание, е предаността към Ка. Ако просто философстваме за Бога, но не му се отдаваме, не сме постигнали съвършено знание. В Бхагавад-гӣт съвършеното знание е описано така:

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“ (Бхагавад-гита 7.19).

Невъзможно е да разберем Бога, докато не му се отдадем. Това може да ни отнеме много животи, но ако признаем, че Той е велик, ще успеем да му се отдадем веднага. В материалния свят рядко някой се опитва да направи това. Повечето от нас са завистливи и мислят: „Защо да се отдавам на Бога? Аз съм независим и искам да действам независимо.“ И живот след живот сме принудени да работим с много усилия, докато не променим неверните си схващания. В този смисъл името „Ка“ има важно значение. К значи „повтарящо се раждане“, а а – „този, който спира“. Само Бог може да спре цикъла на прераждането. Никой не може да се измъкне от кръговрата на раждането и смъртта без неговата безпричинна милост.

Тема на деветата глава на Бхагавад-гӣт е рджа-вид. Рджа значи „цар“, вид е „знание“. В обикновения живот някой е авторитет в една област на знанието, друг – в друга. Но Рджа вид, царят на знанието, превъзхожда всички видове знание. Те са подчинени и зависими по отношение на него. Думата рджа-гухям показва, че това най-висше знание е много поверително, а павитрам значи, че е много чисто. Освен това то е уттамам: уд значи „преодолявам“, тама значи „мрак“. Знанието, което е отвъд материалния свят, отвъд пределите на всичко, достъпно в този свят, се нарича уттамам. То е знание на светлината и мракът не може да го докосне. Който върви по пътя на това знание, сам вижда докъде е напреднал към съвършенството (пратякшвагама дхармям). Су-сукха картум значи, че това знание носи щастие и човек е радостен, следвайки пътя му. А авяям показва, че то е вечно. В материалния свят хората се стремят към образование или пари, но нито едното, нито другото са авяям, вечни: когато тялото умре, за нас те също свършват. Смъртта слага край на всичко: на образованието ни, на всичките ни звания, на банковата ни сметка, на семейството ни… Всичко, което вършим в материалния свят, е временно. Но не е такава природата на духовното знание:

„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове“ (Бхагавад-гита 2.40).

Знанието, получено в Ка съзнание, е толкова съвършено, че ако човек е действал в Ка съзнание, но не е успял да стигне крайната цел, в следващия си живот продължава оттам, докъдето е стигнал. С други думи, резултатът от духовните дейности е вечен. Обратно, материалните постижения, понеже са свързани с тялото, изчезват с идването на смъртта. Знанието, свързано с различните материални обозначения, е преходно. Аз си мисля, че съм мъж или жена, американец или индиец, християнин или индус, но това са обозначения на тялото и когато то умре, те си отиват заедно с него. Нашата истинска същност е духовна и затова духовните ни дейности винаги ще ни следват, където и да отидем.

Шрӣ Ка казва, че практическото постигане на Рджа вид, царя на знанието, прави човека щастлив. Всеки може да види, че дейностите в Ка съзнание носят радост. Ние пеем и танцуваме, ядем прасда (храна, предложена на Ка) и разговаряме за Бхагавад-гӣт. Това са основните ни занимания. Няма нужда да спазваме строги правила и ограничения – да седим с изправен гръб часове наред, да правим упражнения или да контролираме дишането си. Не, нашият метод е много прост и практикуването му изпълва човека с радост. Всеки иска да танцува, да пее, да яде и да слуша за истината. Този процес наистина е су-сукхам – блажен.

В материалния свят има много степени на образование. Някои едва успяват да изкарат прогимназия, други продължават обучението си, получават висше образование и дори научни звания. А какво е Рджа вид, царят на знанието, сумум бонум на знанието? Рджа вид е Ка съзнание. Истинското знание е разбиране за това кои сме. Докато не разберем кои сме ние, не можем да постигнем истинско знание. Когато Сантана Госвмӣ напуснал държавната си служба и отишъл при Чайтаня Махпрабху, той попитал Бог Чайтаня кое е истинското образование. Сантана Госвмӣ знаел много езици, включително и санскрит, но задал този въпрос.

– Хората ме мислят за високообразован – казал той – и аз имам глупостта да им вярвам.
– Защо мислиш, че не си образован? Ти великолепно владееш санскритски и персийски – отвърнал Чайтаня Махпрабху.
Сантана Госвмӣ възразил:
– Да, но не знам кой съм.
И после добавил:
– Не искам да страдам, но материалните страдания се стоварват върху ми, без да ме питат. Не знам откъде съм дошъл, нито къде ще отида, а хората ме смятат за учен. Когато ме наричат така, аз се лаская, но всъщност съм глупак, защото дори не знам кой съм.

Сантана Госвмӣ говорел от наше име, защото ние сме точно в такова положение. Ние се гордеем с образованието си, но ако ни попитат кои сме, каква е истинската ни същност, трудно ни е да отговорим. Всички се отъждествяваме с тялото си, но Ведите учат, че тялото не е истинският ни „аз“. Само когато осъзнаем, че не сме тялото, може да стигнем до истинското знание и да разберем духовната си природа. Това именно е началната степен на знанието.

В по-дълбок смисъл Рджа вид е не само знание за истинската ни същност, но и дейност, съответстваща на това знание. Ако не знаем кои сме, как ще действаме правилно? Ако имаме невярна представа за себе си, ще грешим и в постъпките си. Не е достатъчно да знаем, че не сме материалното тяло, а дух, – трябва и да действаме според това убеждение. Дейностите, основаващи се на такова знание, са духовни и се наричат работа в Ка съзнание. Може да ни се стори, че не е лесно да постигнем това знание. Ка и Чайтаня Махпрабху обаче милостиво са го направили достъпно за всекиго, който повтаря Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

Чайтаня Махпрабху разделя живите същества на две главни категории: движещи се и неподвижни. Дърветата, тревата и другите растения, камъните не се движат, защото съзнанието им не е достатъчно развито. Те имат съзнание, но то не е проявено. Ако живото същество не съзнава положението си, то е подобно на камък, дори да се намира в човешко тяло. Има повече от осем милиона вида живот: птици, влечуги, насекоми, бозайници, хора, полубогове и др. Хората са само една малка част от този общ брой. От четиристотинте хиляди вида човешки същества, казва по-нататък Бог Чайтаня, само една малка част са цивилизовани. И от всички цивилизовани хора малцина са тези, които следват свещените писания.

В наши дни много хора твърдят, че са последователи на някоя религия – християнство, индуизъм, мюсюлманство, будизъм. На практика обаче те не вярват истински в свещените писания. А тези, които вярват в писанията, в по-голямата си част са привърженици на благочестивите дейности. Те смятат, че религията се свежда до ягя (приношения), дна (благотворителност) и тапас (аскетизъм). Хората, извършващи тапася, доброволно си налагат сурови ограничения и живеят като брахмачрӣ (монаси, приели обет за целомъдрие) или саннсӣ (отшелници, отрекли се от света). Благотворителността означава човек доброволно да раздава материалните си притежания. Жертвоприношения в днешно време не се извършват, но от Махбхрата и други исторически епоси научаваме, че в миналото царете провеждали жертвени церемонии, по време на които раздавали скъпоценни камъни, злато и сребро. И така, ягите били предназначени главно за царете, а благотворителните дейности в по-малък мащаб били задължение на семейните. Всички, които вярвали в писанията, следвали някой от тези три принципа. А в наше време хората изповядват една или друга религия само на думи, без да правят нищо на практика. Едва неколцина от милионите такива „вярващи“ вършат благотворителни дейности, жертвоприношения или живеят в аскетизъм. По-нататък Чайтаня Махпрабху казва, че от милионите хора във вселената, които следват религиозните принципи, само неколцина постигат съвършено знание и осъзнават истинския си „аз“.

Не е достатъчно да знаем, че сме вечни души, а не материални тела. Трябва да се изтръгнем от плена на материалната природа. Това се нарича мукти, освобождение. От хилядите хора, които знаят истинската си същност на вечна душа, едва единици постигат освобождение. А от стотиците хиляди освободени едва единици разбират кой е Ка. С други думи, никак не е лесно да разберем Ка. В епохата на Кали, епохата на невежество и хаос, освобождението е практически непостижимо. Човек трябва най-напред да стане цивилизован, след това религиозен, да се занимава с благотворителност, да извършва жертвоприношения, така да се издигне до равнището на знанието, след това да постигне освобождение и най-накрая, след освобождението, да разбере кой е Ка. Този път е описан и в Бхагавад-гӣт (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.“

Това са признаците на освобождението. Първият симптом, по който можем да разпознаем освободената личност, е щастието. Освободеният човек никога не е унил или разтревожен. Той никога не се терзае от подобни мисли: „Нямам тази вещ. Ах, как ми се иска да се сдобия с нея! Ох, трябва да платя тази сметка. Трябва да отида тук, после да ида там…“ Който е освободен, не се тревожи за нищо. Той може да е последен бедняк, но не оплаква съдбата си и не си мисли, че е беден. И защо трябва да се мисли за беден? Само тези, които отъждествяват човека с материалното тяло и го смятат за собственик на нещата, свързани с тялото, делят хората на богати и бедни. Но който се е освободил от материалната представа за живота, е равнодушен и към притежанията, и към липсата им. Той счита, че няма какво да губи или печели. Той няма никакво отношение към всичко това. Такъв човек не прави разлика между богат и беден, образован и неграмотен, красив и грозен. Тъй като възприема всичко от духовна гледна точка, той не забелязва противоположностите в материалния свят, а гледа на всички живи същества като на неразделни частици от Ка. Така той вижда истинската природа на всички и се опитва да ги върне към съзнанието за Ка. Той смята, че всички – все едно дали са брхмаи, шӯдри, черни или бели, индуисти или християни – трябва да пробудят у себе си съзнанието за Ка. Човек, който възприема света по такъв начин, е достоен да стане чист предан на Ка (мад-бхакти лабхате парм).

В епохата на Кали е трудно да се постигне подобно равнище. Шрӣмад Бхгаватам описва днешните хора така: те живеят кратко и са пасивни, мудни, спят много, а през останалото време работят за пари. За духовни занимания реално те могат да отделят най-много два часа на ден. Тогава какъв е шансът им за духовен напредък? А този, който наистина се стреми към духовен прогрес, е застрашен от капана на всевъзможни псевдодуховни общества. Шрӣмад Бхгаватам нарича съвременните хора злочести. Само с цената на тежък труд те могат да задоволят нуждите си от храна, сън, размножаване и самозащита – основни жизнени потребности, които дори животните удовлетворяват сравнително лесно. И даже след като са успели да задоволят всичките си нужди, днешните хора остават неспокойни, защото постоянно ги заплашва война. Те са принудени или да се защитават от агресори, или сами да нападат. Освен това в Кали юга всички страдат от болести и се борят с икономически проблеми. Затова Шрӣ Ка отсъжда, че в епохата на Кали е невъзможно да се постигне съвършенство и освобождение, като се спазват правила и предписания.

Ето защо, проявявайки безпричинна милост, Шрӣ Ка дошъл на Земята в образа на Бог Чайтаня Махпрабху и дал възможност на всички да постигнат най-висшето съвършенство на живота и да изпитат духовен екстаз, като повтарят Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Това е най-ефективният метод, защото независимо дали сме освободени, или не; дали обстоятелствата в живота ни са благоприятни за духовен прогрес, или не, ако се възползваме от този метод, бързо се пречистваме. Затова той се нарича павитрам („чист“). Освен това човекът, поел по пътя на Ка съзнание, унищожава семената на последиците от греховните си дела. Както огънят превръща всичко в пепел, така съзнанието за Ка изпепелява последствията на всички грехове, които сме извършили в миналите си животи.

Трябва да разберем, че страдаме заради греховете си, а грехове вършим от невежество. Грешат и престъпват законите тези, които не са наясно кое какво е. Например от невежество детето наивно ще пъхне ръката си в огъня и ще се изгори, защото огънят е безпристрастен и не прави изключение за него. Огънят си е огън. По същия начин ние не знаем как действа материалният свят, нито знаем кой и как го управлява и от невежество вършим глупости. Но материалната природа е неумолима и не ни позволява да избягаме от последствията на делата си. Независимо дали сме извършили нещо съзнателно, или несъзнателно, ще трябва да изстрадаме последиците му, както сме заслужили. С помощта на знанието обаче можем да разберем какво е истинското ни положение, кой е Бог и каква е връзката ни с него.

Знанието, което освобождава от страдания, може да бъде постигнато само в човешката форма на съществуване; за животните то е недостъпно. Свещените книги, написани на различни езици по цял свят, съществуват именно за това – да ни дават знание, да ни наставляват. Бог Чайтаня Махпрабху изтъкнал, че хората са забравили връзката си с Върховния Бог от незапомнени времена. Ето защо Ка изпраща свои представители, които обясняват на хората свещените книги. Ние трябва да се възползваме от писанията, особено от Бхагавад-гӣт, която е най-важната книга за хората днес.