Пета глава

„Върховният Бог каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасвн тази вечна наука за йога, Вивасвн я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Иквку“ (Бхагавад-гита 4.1).

Преди много хилядолетия Ка предал божественото знание, представено в Бхагавад-гӣт, на Вивасвн, бога на Слънцето. Популярното схващане е, че Слънцето е горещо небесно тяло и на него не може да има живот. С тела като нашите не можем дори да се приближим до него. Но от ведическите писания научаваме, че Слънцето е планета като Земята, просто там всичко е от огън. Както на нашата планета преобладаващ елемент е земята, има планети, които се състоят почти изцяло от огън, вода или въздух.

Телата на живите същества, населяващи отделните планети, са изградени от елемента, който преобладава на съответната планета. Ето защо на Слънцето живите същества имат тела от огън. Техен повелител е полубогът на име Вивасвн, известен още като Сӯря Нряа, слънчевият бог. Както Съединените щати са оглавявани от президент, така всяка планета във вселената се управлява от определена личност. От историческия епос Махбхрата узнаваме, че някога на Земята господствал един-единствен цар, Махрджа Бхарата. Той царувал преди около пет хилядолетия и в негова чест планетата носела неговото име. По-късно през вековете тя била разделена на много държави. И така, всяка планета във вселената се управлява от един, а понякога и от множество господари.

От първия текст на четвърта глава в Бхагавад-гӣт става ясно, че преди милиони години Шрӣ Ка предал знанието за карма йога на бога на Слънцето, Вивасвн. Като разкрива на Арджуна учението на Бхагавад-гӣт, Шрӣ Ка отбелязва, че то не е ново, защото още в древността е било изложено на друга планета. Вивасвн на свой ред повторил това знание пред сина си Ману, а той го предал на ученика си Иквку. Махрджа Иквку бил велик цар, праотец на Бог Рмачандра. От този стих следва, че ако искаме да изучим Бхагавад-гӣт и да извлечем полза от нея, трябва да приемем точно определен метод на познание – метода, описан тук. Арджуна не е първият, пред когото Ка изложил Бхагавад-гӣт. По данни на ведическите авторитети още преди четиристотин милиона години Бог предал това божествено знание на Вивасвн. А от Махбхрата научаваме, че Арджуна чул Бхагавад-гӣт от Ка преди около пет хиляди години. До Арджуна учението се предавало по ученическата приемственост – от учител на ученик – но с течение на времето се изгубило.

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено. Сега ти разкривам тази древна наука за връзката с Върховния, защото си мой предан и приятел и можеш да проникнеш в божествената ѝ тайна“ (Бхагавад-гита 4.2  –  3).

Науката, за която говори Ка, се нарича йога. В Бхагавад-гӣт са описани няколко вида йога: бхакти йога, карма йога, гна йога, хаха йога. Думата „йога“ значи „свързвам“: чрез процеса на йога ние свързваме съзнанието си с Бога. Йога е начин да се свържем отново с Бога, да възстановим отношенията си с него. С течение на времето този вид йога, на който учел Шрӣ Ка, се загубил. Защо? Не е ли имало учени мъдреци по времето, когато Ка говорел на Арджуна? Без съмнение имало много такива мъдреци. Когато казваме „изгубена“, имаме предвид, че се загубила същността на Бхагавад-гӣт. Философите може да интерпретират и анализират Бхагавад-гӣт, но в интерпретациите им тя вече не е същата. Шрӣ Ка подчертава именно този факт и всеки, който изучава Бхагавад-гӣт, трябва да обърне внимание на това. От материална гледна точка един философ или учен може да е много способен, но това не означава, че е достоен да коментира Бхагавад-гӣт. За да разберем Бхагавад-гӣт, трябва да приемем принципа на парампар, ученическата приемственост. Трябва да проникнем в духа на Бхагавад-гӣт, а не да я анализираме с чисто академични методи.

Защо Шрӣ Ка избрал именно Арджуна за приемник на това знание? Арджуна не бил нито велик философ, нито йоги, нито светец. Той бил воин, на когото предстояло тежко сражение. В същото време имало много мъдреци, на които Ка би могъл да предаде Бхагавад-гӣт. Ка избрал Арджуна, защото макар и обикновен човек, Арджуна имал едно забележително качество: бхакто 'си ме сакх чети – „Ти си мой приятел и мой предан“ – казва за него Ка. Това било уникалното у Арджуна, което мъдреците не притежавали. Арджуна знаел, че Ка е Върховната Божествена Личност, и затова му се отдал, приемайки го за свой духовен учител. Докато не се отдадем на Ка, не можем да разберем Бхагавад-гӣт. Други методи няма да ни помогнат. Трябва да разберем Бхагавад-гӣт по начина, препоръчан в самата нея така, както направил Арджуна. Ако искаме да проумеем Бхагавад-гӣт по друг начин или да я тълкуваме посвоему, може да впечатлим някого с ерудицията си, но няма да се докоснем до същината на Бхагавад-гӣт.

Ерудицията може да ни помогне да изтълкуваме Бхагавад-гӣт по нов начин, както направи Махатма Ганди, който с помощта на Бхагавад-гӣт се опитваше да обоснове доктрината си за ненасилие. Но как може да се намерят доказателства в полза на тази доктрина в Бхагавад-гӣт? Целият сюжет на Бхагавад-гӣт е построен върху това, че Арджуна отказва да се сражава, но Ка го убеждава да унищожи противниците си. Ка му казва, че изходът на битката вече е решен от Върховния и тези, които са се събрали на бойното поле, са осъдени да не се върнат. Такъв бил планът на Ка – всички воини били обречени да умрат. Ка просто дал на Арджуна възможност да се прослави като победител. Щом Бхагавад-гӣт доказва, че сражението е необходимост, как може тя да бъде цитирана в подкрепа на отказа от насилие? Подобни интерпретации са опит да се изопачи Бхагавад-гӣт. Когато човек тълкува Гӣт, преследвайки някакви свои цели, целият смисъл на тази книга се губи. Известно е, че човек не може да постигне заключението на Ведите с логически разсъждения. Много неща са недостъпни за логиката и разума. Например различните свещени книги описват Абсолютната Истина по различен начин. Ако се опитаме да анализираме и сравняваме тези описания, ще се объркаме. Философите също си противоречат в своите мнения. Тогава как да постигнем истината, ако нито изучаването на писанията, нито логическото мислене, нито философските теории ни помагат? Науката за Абсолютната Истина е много поверителна и можем да я разберем само като следваме авторитетите, които добре я познават.

В Индия има няколко линии от духовни учители. Те водят началото си от Рмнуджчрия, Мадхвчрия, Нимбрка и Виу Свмӣ. Ведическите произведения могат да бъдат разбрани само с помощта на такива духовни учители. Арджуна разбрал Бхагавад-гӣт, като я чул от Ка. За да я разберем и ние, трябва да я чуем от Арджуна. Ако вече имаме познания върху Бхагавад-гӣт, трябва да ги сравним с разбирането на Арджуна. Ако съвпадат, значи сме схванали правилно Бхагавад-гӣт. Такъв трябва да е критерият. Който иска да извлече полза от Гӣт, трябва да се придържа към този принцип. Бхагавад-гӣт не е обикновена книга, която можем да купим и да четем, като си изясняваме непознатите думи с речник. Така никога няма да я разберем. Иначе Ка нямаше да каже на Арджуна, че знанието за нея се е изгубило.

Не е трудно да разберем защо трябва да сме свързани с ученическата приемственост, за да разберем правилно Бхагавад-гӣт. Ако човек иска да стане адвокат, инженер или лекар, трябва да се учи от признати адвокати, инженери и лекари. Младият адвокат трябва да стане помощник на опитен адвокат, студентът медик трябва да стане стажант и да работи с опитни лекари. Знанието ни в дадена област никога няма да е съвършено, ако не сме го получили от авторитетни източници.

Има два метода за получаване на знание: индуктивен и дедуктивен. Счита се, че дедуктивният метод е по-съвършеният. Да вземем за пример твърдението „Всички хора са смъртни“. Никой не спори защо и как всички хора са смъртни, това просто се приема за истина. Дедуктивното заключение ще бъде: „Мистър Джонсън е човек, следователно той е смъртен.“ Но въз основа на какво твърдим, че всички хора са смъртни? Последователите на индуктивния метод ще искат да докажат това с наблюдения и опити. Те ще изследват стотици хиляди случаи и след като видят, че толкова много хора са умрели, на основата на този опит ще обобщят, че всички хора са смъртни. Но индуктивният метод има един съществен недостатък: човешкият опит е ограничен. Може би просто не сме виждали безсмъртен човек, но вече правим обобщения на основата на своя крайно ограничен опит. Сетивата ни са несъвършени и ние самите имаме много недостатъци, защото сме обусловени от тялото. Следователно индуктивният метод невинаги е безупречен, докато дедуктивният метод за получаване на знание от съвършен източник е съвършен. Ведическият метод на познание е именно дедуктивният.

Въпреки че идеята за авторитета е по принцип широко призната, някои места в Бхагавад-гӣт може да прозвучат твърде категорично. Например в седма глава Шрӣ Ка казва:

„О, завоевателю на богатства, няма истина по-висша от мен. Всичко се крепи на мен – като перли, нанизани на конец“ (Бхагавад-гита 7.7).

Шрӣ Ка казва, че Той е най-висшият авторитет, и това звучи много категорично. Ако аз заявя, че никой не стои по-високо от мен, хората ще си помислят: „Свмӣджӣ наистина се е възгордял…“ Когато един пълен с недостатъци човек заявява, че е най-великият, той богохулства. Но Ка може да каже подобно нещо, защото от историята знаем, че когато бил на Земята, го смятали за най-великата личност по онова време. Той наистина нямал равен на себе си.

Във ведическата традиция съвършено е това знание, което е получено от най-висшия авторитет. Според Ведите има три метода за придобиване на знание: пратяка, анумна и шабда. Пратяка означава непосредствено сетивно възприятие. Ако един човек застане пред мен, аз знам, че стои там, защото го виждам с очите си. Вторият метод (анумна) е чрез логика. Когато чуем детски гласове, заключаваме, че навън играят деца. А третият метод е приемане на истини от по-висш авторитет. Твърдения от рода на „Всички хора са смъртни“ са дошли до нас от по-висши авторитети. Всеки приема това твърдение за истина, макар че никой не го е доказвал експериментално. Ние просто го приемаме като аксиома. Трудно може да се отговори на въпроса, кой пръв е открил тази истина. Това знание се предава от поколение на поколение и ние просто го приемаме. Според Ведите най-съвършен е третият метод – получаването на знание от по-висши авторитети. Непосредственото възприятие е несъвършено, особено в обусловеното съществуване. Ние виждаме слънцето като диск с големината на чинията, от която се храним. Но астрономите казват, че то е хиляди пъти по-голямо от Земята. На кое от двете да вярваме? На научното твърдение, т.е. на авторитетите, или на непосредствения си опит? Ние не можем да проверим колко голямо е слънцето, но въпреки това приемаме твърдението на учените. По подобен начин приемаме мнението на авторитети във всяка област. От вестниците и радиото узнаваме за политически събития в Китай, Индия и другаде по света. Ние не сме били там и не знаем дали информацията е достоверна, но приемаме авторитета на вестниците и радиото. Нямаме друг избор, освен да вярваме на авторитети, ако искаме да получим знание. И когато авторитетът е съвършен, нашето знание също е съвършено.

Според Ведите Ка е най-великият и най-съвършеният от всички авторитети (матта паратара ннят кичид асти дхана-джая). Ка не само обявява себе си за най-висшия авторитет, Той е признат за такъв от всички велики мъдреци и познавачи на Бхагавад-гӣт. Ако не приемаме авторитета на Ка, ако не вярваме на думите му, няма никаква полза, че четем Бхагавад-гӣт. Това не е догма, а факт. Ако задълбочено изучаваме думите на Ка, ще открием, че са верни. Дори философ като Шакарчрия, чиито възгледи се различавали от твърденията на Божествената Личност, признава, че Ка е свая бхагавн, Върховният Бог.

Ведическото знание не е плод на съвременни открития. То е богооткровено знание, дошло от най-дълбока древност. Ка го нарича пуртана, най-старото. Той казва, че преди милиони години е обяснил тази йога система на бога на Слънцето, и ние не знаем дали преди това Той не я е обяснявал и на другиго. Ка разкрива това знание отново и отново, както лятото, есента, зимата и пролетта се повтарят всяка година. Нашите знания са крайно ограничени, дори историята на собствената си планета познаваме само за последните пет хилядолетия. Но ведическите произведения описват исторически събития, случили се преди милиони години. Не можем да твърдим, че преди три хиляди години не е имало история само защото ние нямаме сведения за събитията, ставали по това време. Разбира се, човек може да се усъмни в историческата автентичност на Ка. Друг може да възрази, че според Махбхрата Ка е живял преди 5000 години, следователно не е възможно да е изговорил Бхагавад-гӣт пред бога на Слънцето милиони години преди това. Ако аз кажа, че преди милиони години съм бил на Слънцето и съм изнесъл реч на слънчевия бог, хората ще си помислят, че говоря глупости. Но положението на Ка е друго, защото Той е Върховната Божествена Личност. Все едно дали вярваме, че Ка е обяснил Бхагавад-гӣт на слънчевия бог или не, Арджуна приема това като факт. Арджуна знаел, че Ка е Върховният Бог, и не смятал, че е невъзможно Ка да е разговарял с някого преди милиони години. Въпреки че Арджуна вярвал на думите на Шрӣ Ка, заради бъдещите поколения той попитал:

„Вивасвн, богът на Слънцето, се е родил преди теб. Как да разбирам това, че си разкрил тази наука първо на него?“ (Бхагавад-гита 4.4).

Това всъщност е много умен въпрос и Ка отговаря по следния начин:

„И ти, и Аз сме преминали през много, много раждания. Аз мога да си спомня всичките, но ти не можеш, о, покорителю на враговете“ (Бхагавад-гита 4.5).

Ка е Бог, но е идвал на Земята като инкарнация много, много пъти. Арджуна, като живо същество, също се е раждал много пъти. Разликата между Върховния Бог и живото същество е тнй аха веда сарви: Ка помни миналите си въплъщения, а живото същество не помни своите. Това е една от разликите между човека и Бога. Бог е вечен, ние също сме вечни, но за разлика от него ние сменяме телата си. В мига на смъртта забравяме всичко, което се е случвало през изминалия живот, защото смъртта е забрава. Нощем, когато заспим, забравяме, че сме съпрузи и бащи, забравяме всичко за себе си. Но когато се събудим, веднага си спомняме: „Аз съм еди-кой си и трябва да правя еди-какво си.“ В миналите си животи сме имали други тела, други семейства, други родители, живели сме в други страни, но сме забравили всичко това. Може да сме били кучета, котки, хора, полубогове – сега всичко е забравено.

Но въпреки смяната на телата ние сме вечни живи същества. Както с миналите си животи сме заслужили сегашното си тяло, така в този живот подготвяме следващото си тяло. Ние получаваме телата си според своята карма, според своите дейности. Хората в гуната на доброто се издигат до по-висши планети, в по-добри условия на живот (Бхагавад-гита 14.14). Които умрат в гуната на страстта, остават на Земята, а хората в гуната на невежеството се раждат като животни или отиват на по-низша планета (Бхагавад-гита 14.15). Този процес тече от незапомнени времена, но ние забравяме всичко.

Веднъж небесният цар Индра оскърбил духовния си учител и бил проклет от него да се роди като прасе. Индра трябвало да остави царския трон в рая и дошъл на Земята, където се родил като прасе. Като научил това, Брахм се спуснал на Земята, отишъл при Индра и му казал: „Господарю, ти си се превърнал в прасе на тази планета, но аз дойдох да те спася. Последвай ме!“ Ала прасето отговорило: „Не, не мога да дойда. Имам толкова задължения: имам деца и съпруга, имам дълг към свинското общество.“

Макар че Брахм му предлагал да го върне в райското царство, Индра в тялото на прасе отказал. Това е забравата. Същото става и с нас. Бог Шрӣ Ка идва и ни казва: „Какво правите в материалния свят? Сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа. Елате при мен и Аз ще ви защитя от всичко.“ Но ние отвръщаме: „Не ти вярваме! Тук имаме по-важна работа.“ Такава е съдбата на обусловената душа – да забравя. Но човек лесно може да победи забравата, ако върви по пътя на ученическата приемственост.