Шеста глава

В нас действат две сили. Едната ни подтиква да се стремим към духовен напредък, а другата сила, илюзорната енергия м, ни шепне: „Защо са ти всичките тези усилия? Радвай се на живота и не му мисли много.“ Именно склонността да забравяме отличава човека от Бога. Арджуна е близък приятел и спътник на Ка и когато Ка се явява на някоя планета, Арджуна също се ражда там и го съпровожда. Арджуна бил с него и когато Ка изрекъл Бхагавад-гӣт пред слънчевия бог. Но понеже е обикновено живо същество, той не си спомня. Забравата е в природата на живото същество. Ние не можем да си спомним дори какво сме правили вчера по същото време или преди седмица. Ако не помним дори такива обикновени неща, как може да си спомним какво е ставало в миналите ни животи? Възниква въпросът, защо Ка помни, а ние забравяме. Отговорът е: „Защото Ка никога не сменя тялото си.“

„Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно; въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се появявам във всяка епоха в изначалната си трансцендентална форма“ (Бхагавад-гита 4.6).

Думата тма-мя означава, че Ка идва такъв, какъвто е. Той не сменя тялото си, но ние, обусловените души, меним телата си и затова забравяме. Ка знае не само своето минало, настояще и бъдеще, но и миналото, настоящето и бъдещето на всекиго.

„О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава“ (Бхагавад-гита 7.26).

В Шрӣмад Бхгаватам също се казва, че Върховният Бог е този, който знае всичко. Подобно нещо не е по силите дори на най-великите живи същества – Брахм и Шива. Само Виу, Ка, знае всичко. Някой може да попита защо Богът идва като инкарнация, ако не сменя тялото си. Философите дават най-различни отговори на този въпрос. Някои твърдят, че когато идва в материалния свят, Ка приема материално тяло. Но това не е вярно. Ако се въплъщаваше в материално тяло като нашето, Той нямаше да помни миналото, защото причина за забравата е материалното тяло. Истината е, че Той не сменя тялото си. Бог е всемогъщ и цитираната по-горе строфа описва всемогъществото му. Ка никога не се ражда, Той съществува вечно. Живото същество също не се ражда и е вечно. Ражда се само тялото, с което то се отъждествява.

В самото начало на Бхагавад-гӣт, във втора глава, Ка обяснява, че причина за това, което наричаме раждане и смърт, е материалното тяло, затова щом се пречистим от материалните замърсявания и възвърнем духовното си тяло, в качествено отношение ще станем като Ка. Това е същността на Ка съзнание: да възродим изначалното си духовно тяло, сач-чид-нанда виграха. То е вечно (сат), проникнато от знание (чит) и блаженство (нанда). Материалното тяло не е нито сат, нито чит, нито нанда. То е тленно, макар че личността, която се намира в него, е нетленна. То е проникнато от невежество и е временно, затова ни причинява страдание. Заради материалното тяло ние се измъчваме от горещина и студ, но когато възвърнем духовното си тяло, ще сме недосегаеми за двойственостите. Има йоги, които дори в материалните си тела не чувстват влиянието на противоположности като студа и жегата. Когато напредваме духовно, материалното ни тяло започва да развива качествата на духовно тяло. Ако сложим парче желязо в огъня, то се нагорещява, нажежава се до червено и когато се разтопи, вече не е желязо, а огън и всичко, което се докосне до него, се запалва. С напредъка ни в Ка съзнание материалното ни тяло постепенно се одухотворява и накрая спира да бъде подвластно на материалните замърсявания.

Раждането на Ка, неговото появяване и напускането му са като изгрева и залеза на слънцето. Сутрин ни се струва, че слънцето се появява от изток, но това не е вярно. То нито изгрява, нито залязва. Изгревът и залезът се дължат на въртенето на Земята. По подобен начин във ведическите писания е посочено времето, когато Ка се явява в този свят и го напуска. Появата на Ка е като изгрева на слънцето. Слънцето постоянно изгрява и залязва някъде: в една част на света сега хората наблюдават изгрев, в друга част виждат залез. Не е вярно, че Ка се ражда в определен момент и в определен момент си отива. Той винаги се намира някъде, но на нас ни изглежда, че идва и си отива. Ка се явява и изчезва в много вселени едновременно. Ние познаваме само нашата вселена, но от ведическите писания научаваме, че тя е само част от безкрайното творение на Върховния Бог.

Ка е Върховният Бог, нероден и неизменим, и въпреки това Той се появява в изначалната си трансцендентална природа. Думата практи значи „природа“. В седма глава на Бхагавад-гӣт се казва, че има различни видове природа, от които основни са три: външна, вътрешна и междинна природа. Външната природа се проявява под формата на материалния свят и в седма глава е наречена апар, низша. Когато Ка идва в този свят, Той се намира във висшата природа (практи свм) и не попада под влиянието на низшата, материалната природа. Понякога държавният глава посещава затвора, за да види как живеят затворниците. Ако затворниците си мислят, че щом е дошъл в затвора, значи е затворник като тях, грешат. Както вече споменахме, Шрӣ Ка казва, че глупаците му се присмиват, когато се явява в човешки образ (Бхагавад-гита 9.11).

Ка е Върховният Бог и е свободен да се появи по всяко време, когато пожелае. Ние не можем да му попречим или забраним да направи това. Той е напълно независим, затова може да се появява и изчезва, когато пожелае. Когато държавният глава посещава затвора, той не е принуден да отиде там против волята си. Ка идва в материалния свят с определена цел – да спаси падналите обусловени души. Въпреки че ние не обичаме Ка, Той ни обича. Той нарича всички нас свои деца.

„О, сине на Кунтӣ, всички форми на живот се появяват чрез раждане в тази материална природа и Аз съм бащата, даващ семето“ (Бхагавад-гита 14.4).

Всеки баща обича сина си. Синът може да забрави баща си, но бащата никога не забравя своя син. Ка идва в материалната вселена от любов към нас, за да ни спаси от мъките на раждането и смъртта. Той казва: „Деца мои, защо гниете в този нещастен свят? Върнете се при мен, Аз ще ви защитя от всички беди.“ Ние сме деца на Върховния и имаме законното право да се наслаждаваме на живота, без да изпитваме съмнения и страдания.

Не бива да мислим, че Ка се ражда в този свят като нас, принуден от законите на природата. Санскритската дума аватра буквално означава „който слиза“. Аватра се нарича този, който по собствена воля слиза от духовната вселена в материалната. Понякога Шрӣ Ка идва сам, друг път изпраща свой представител. Всички главни религии по света – християнството, индуизмът, будизмът, ислямът – се основават на авторитета на личност, дошла от Божието царство. Християните приемат Иисус Христос за Син Божи, слязъл от Божието царство заради спасението на обусловените души. Като последователи на Бхагавад-гӣт, ние също признаваме това. Така нашите възгледи практически съвпадат. Различията са незначителни и се дължат главно на културни, климатични и етнически особености. Основната идея обаче е една и съща: Бог или негов представител идват да спасят обусловените души.

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“ (Бхагавад-гита 4.7).

Бог е много състрадателен. Той иска мъките ни да спрат, но ние се опитваме да се приспособим към тях. Ние сме неразделни частици от Върховния и не сме създадени за страдания, но сами сме приели да страдаме. Страданията се причиняват от тялото и ума, от други живи същества и от природни бедствия. Ние изпитваме или и трите вида страдания заедно, или някои от тях. Борбата ни за съществуване е непрекъснат опит да намерим разрешение на тези проблеми, но това не е възможно, защото сме нищожно малки. Само когато приемем убежище при Върховния Бог, можем да се спасим от страданията.

Ние ще станем щастливи, когато възстановим естественото си изначално положение и целта на Бхагавад-гӣт е да ни помогне в това. Бог и неговите представители също идват да ни помогнат. Както казахме, те се спускат в материалния свят от света на по-висшата природа и не са подчинени на законите на раждането, старостта, болестите и смъртта. Ето как Ка обяснява на Арджуна причината за появата си в този свят:

„Аз идвам лично във всяка епоха, за да спася праведните, да унищожа злодеите и да възстановя религиозните принципи“ (Бхагавад-гита 4.8).

Ка казва, че идва, когато настъпи упадък на дхармата. Санскритската дума дхарма обикновено се превежда като „вяра“, но днес под вяра хората разбират вероизповедание: християнство, ислям, индуизъм, будизъм и т.н. Дхарма не е точно „вяра“. Вярата може да се мени, човек може от индус да стане будист, от будист да се обърне в християнин или да се присъедини към исляма. Хората са свободни да се отричат от една вяра и да приемат друга, но дхарма не може да бъде променена. Природата на човека е такава, че той винаги служи на някого, било то на себе си, на семейството си, на обществото, народа си или на цялото човечество. Склонността към служене не може да бъде отнета от живото същество и именно тя е неговата дхарма; то не може да живее, без да служи. Целият свят съществува, благодарение на това че служим и приемаме служене. Независимо дали изповядваме християнство, ислям или индуизъм, трябва да разберем, че сме живи същества, чието естествено положение е да служат на върховното живо същество. Когато осъзнаем това, ще постигнем освобождение.

Освобождението е избавяне от временните обозначения, които сме придобили в резултат на общуването си с материалната природа. Понеже имаме материално тяло, ние приемаме най-различни обозначения: наричаме се мъже или жени, родители, американци, християни, индуси и т.н. Ако искаме свобода, трябва да изоставим всички тези обозначения.

Човек никога не е господар, той винаги служи на някого. Сега ние служим под влияние на обозначения. Ние сме слуги на съпруга, семейство, работа, на сетивата си, на децата си, а ако нямаме деца, на котки и кучета. При всички обстоятелства имаме нужда да служим на някого. Ако нямаме съпруга или дете, вземаме си куче или друго животно, за да му служим. Такава е природата ни и ние сме принудени да ѝ се подчиняваме. Но когато се освободим от обозначенията и започнем да отдаваме трансцендентално любовно служене на Бога, ще постигнем съвършенство и тогава ще започнем да изпълняваме своята истинска дхарма.

Шрӣ Ка казва, че се появява, когато се наруши дхармата на живите същества, т.е. когато те престанат да служат на Върховния. С други думи, Бог идва, когато живите същества започнат твърде много да служат на сетивата си в стремежа си към сетивни удоволствия. Например, когато в Индия започнали безогледно да избиват животните, дошъл Буда, който установил принципа на ахис, ненасилието срещу живите същества.

В цитирания по-горе стих Шрӣ Ка казва също, че идва, за да защити сдху (паритря сдхӯнм). Сдху, святите личности, са пример за търпимост и състрадание към всички живи същества. Въпреки трудностите и опасностите, на които са изложени, те се стараят да дадат истинско знание на всички хора. Един сдху не е приятел само на конкретна общност, страна или народ, той е приятел на всички: на хора, животни и дори на низшите форми на съществуване. С други думи, сдху не може да е враг никому, затова той е винаги умиротворен и спокоен. Такива хора, посветили всичко на Бога, са много, много скъпи на Ка. Сдху не обръща внимание, ако някой го оскърби, но Ка не търпи подобни обиди към сдху. В девета глава на Бхагавад-гӣт се казва, че Ка се отнася еднакво към всички, но е особено благосклонен към своите предани:

„Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел“ (Бхагавад-гита 9.29).

Ка е безпристрастен, но оказва особено покровителство на оня, които постоянно е зает в Ка съзнание. Ка обещава, че неговият предан никога няма да пропадне: каунтея притаджнӣхи на ме бхакта праашяти (Бхагавад-гита 9.31).

Ка идва не само за да защити и спаси преданите си, но и да унищожи злодеите (виншя ча дуктм). Той искал да направи петимата Пави (Арджуна и неговите братя) владетели на света, защото те били най-благочестиви катрии и предани, и в същото време искал да унищожи Дурьодхана и неговите безбожни последователи. Както казахме, третата причина за появата на Ка е възстановяването на истинската религия (дхарма-састхпанртхя). И така, Ка идва в материалния свят, за да изпълни три мисии: да защити преданите, да унищожи демоничните и да възстанови истинската религия на живите същества. Той идва не само веднъж, а много, много пъти (самбхавми юге юге), защото такъв е материалният свят – в него и най-съвършената уредба с течение на времето се изражда и стига до упадък.

Този свят е устроен така, че дори ако съградим нещо хубаво, постепенно то се разваля. След Първата световна война беше сключен мирен договор и хората заживяха спокойно, но не след дълго избухна Втората световна война, а сега подготвят и Трета. Такава е функцията на времето (кла) в материалния свят. Построяваме си хубава къща, но след петдесет години тя остарява, а след още сто напълно рухва. Докато тялото е младо, за него се грижат, отрупват го с нежности и целувки, но когато остарее, никой не му обръща внимание. Такава е природата на материалния свят – и най-добрите неща с течение на времето рухват, затова се налага периодически да бъдат възстановявани. Ето защо Върховният Бог или негов представител идват всяка епоха да насочат цивилизацията към верния път. Шрӣ Ка отново и отново слиза в материалния свят, за да възроди многото различни религии.