ТЕКСТ 19

На места се чували ведически благословии към Божествената Личност Шрӣ Ка. Благословиите в известен смисъл били уместни, защото Богът играел ролята на човешко същество, на братовчед на Махрджа Юдхихира, но, от друга страна, те не били уместни, защото Богът е абсолютен и няма нищо общо с относителните материални понятия. Той е ниргуа, лишен от материални качества. Но Той е изпълнен с трансцендентални качества. В трансценденталния свят няма нищо, което да е противоречиво, докато в относителния свят всяко нещо има своята противоположност. В относителния свят понятието „бяло“ е противоположно на понятието „черно“, а в трансценденталния свят между бяло и черно няма разлика. Затова звучащите отвсякъде благословии на учените брхмаи към Абсолютната Личност изглеждали противоречиви. Но щом са свързани с Абсолютната Личност, те губят противоречивостта си и стават трансцендентални. Следният пример ще хвърли повече светлина върху това твърдение. Понякога Бог Шрӣ Ка е описван като крадец. Сред преданите си Той е много прочут като Мкхана-чора. Във Вндвана, когато бил малък, Ка обичал да краде от съседските къщи масло. Оттогава се носи славата му на крадец. Но въпреки че е крадец, всички го обожават, за разлика от материалния свят, където крадците получават наказание, а не похвала за деянията си. Той е Абсолютната Божествена Личност, затова може да бъде възхваляван за всяко от действията си; и въпреки всички противоречия Той си остава Върховната Божествена Личност.