ТЕКСТ 20
аньоням сӣт саджалпа
уттама-шлока-четасм
кауравендра-пура-стрӣ
сарва-шрути-мано-хара
аньоням – помежду си; сӣт – имаше; саджалпа – разговори; уттама-шлока – Върховният, възхваляван с подбрани стихове; четасм – на тези, чиито сърца са погълнати от това; каурава-индра – царят на Кауравите; пура – столица; стрӣм – всички жени; сарва – всички; шрути – Ведите; мана-хара – привличащ ума.
Погълнати от мисли за трансценденталните качества на Бога, възпяван в подбрани стихове, жените по покривите на къщите в Хастинпура започнаха да говорят за него. Словата им бяха по-привлекателни и от химните на Ведите.
В Бхагавад-гӣт се казва, че целта на всички ведически писания е Божествената Личност Шрӣ Ка. И наистина, Ведите, Рмяа и Махбхрата описват славата на Бога. В Бхгаватам също се описва величието на Върховния Бог. По тази причина разговорите на жените по покривите в столицата на Кауравите звучали по-приятно от ведическите химни. Всичко, което се пее във възхвала на Бога, е шрути-мантра. хкура Нароттама дса, един от чриите в Гауӣя-сампрадя, е писал песни на обикновен бенгалски, но хкура Вишвантха Чакравартӣ, друг изключително образован чря от същата сампрадя, поставя песните на хкура Нароттама дса наравно с ведическите мантри. Причина за това е съдържанието на тези песни. Езикът не е толкова важен, същественото е съдържанието. Жените, които били изцяло потопени в мисли за Бога и за дейностите му, по милостта на Бога били овладели ведическата мъдрост. Затова макар че не били изтъкнати познавачи на санскритския език или нещо подобно, всичко, което казвали, било по-привлекателно дори от ведическите химни. Понякога ведическите химни в Упаниадите са насочени не направо към Върховния Бог. А жените говорели за самия Бог, затова думите им много повече радвали сърцето. Техните думи били по-ценни от благословиите на учените брхмаи.