ТЕКСТ 21
са ваи киля пуруа пуртано
я ека сӣд авишеа тмани
агре гуебхьо джагад-тманӣшваре
нимӣлиттман ниши супта-шактиу
са – Той (Ка); ваи – както помня; кила – определено; аям – това; пуруа – Божествената Личност; пуртана – изначалната; я – която; ека – само един; сӣт – съществувал; авишеа – материално непроявено; тмани – собственото аз; агре – преди сътворението; гуебхя – на Върховния Бог; джагат-тмани – на Свръхдушата; ӣшваре – на Върховния Бог; нимӣлита – потънал в; тман – живото същество; ниши супта – бездеен нощем; шактиу – на енергиите.
Те казаха: Ето, това е изначалната Божествена Личност, самият Бог такъв, какъвто го помним. Преди създаването на творението, изтъкано от трите проявления на природата, е съществувал само Той и тъй като Той е Върховният Бог, единствено в него потъват всички живи същества и в него застива енергията им, сякаш те заспиват.
Има два вида разрушение на проявения космос. Едното идва веднъж на всеки 4 320 000 000 слънчеви години, когато Брахм, господарят на дадената вселена, заспи. А в края на живота на Брахм, т.е. след като изтекат стоте предопределени му години (по нашето летоброене на всеки 8 640 000 000 х 30 х 12 х 100 години), има пълно разрушение на цялата вселена. И в двата случая енергията махат-таттва и междинната енергия джӣва-таттва потъват в личността на Върховния Бог. Живите същества остават да спят в тялото на Бога до следващото сътворяване на материалния свят. По този начин материалното проявление се създава, поддържа и разрушава.
Материалното творение възниква от взаимодействието на трите проявления на материалната природа, които Богът привежда в движение. Затова тук се казва, че Богът е съществувал преди да се задействат проявленията на материалната природа. В шрути-мантрите се казва, че преди сътворението е съществувал само Виу, Върховният Бог; не е имало нито Брахм, нито Шива, нито други полубогове. Под Виу се подразбира Мах-виу, който лежи в Причинния океан. Просто с дишането си Той създава под формата на семена всичките вселени. Те постепенно се развиват и се превръщат в гигантски образувания, в които се намират безброй планети. Вселените-семена се развиват и придобиват гигантски размери, както от семената на баняновото дърво се появяват безброй други банянови дървета.
Мах-виу е пълна част на Бог Шрӣ Ка и в Брахма сахит за него се казва следното:
„Нека отдам смирените си почитания на изначалната Божествена Личност Говинда, чиято пълна част е Мах-виу. Всичките Брахм, управниците на вселената, живеят само по време издишването му, когато вселените се появяват от порите на трансценденталното му тяло“ (Брахма сахит, 5.58).
По този начин Говинда, Бог Ка, е причина за съществуването и на Мах-виу. Жените, които споменали тази ведическа истина, сигурно я били чули от авторитетните източници. Безусловно, авторитетният източник е единственият път за разбирането на трансценденталните въпроси. Друг път няма.
В края на стоте години на Брахм живите същества без изключение потъват в тялото на Мах-виу. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Те запазват индивидуалната си същност и когато по върховната воля на Бога започне следващото творение, всички спящи и бездейни живи същества отново излизат и продължават дейностите си в същите области на живота, в които са действали в миналото. Това се нарича суптоттхита-ня – събуждане от сън за по-нататъшно изпълнение на съответните задължения. Нощем, когато спи, човек забравя всичко за себе си – кой е той, какъв е дългът му и всичко останало, свързано с живота му, когато е буден. Но щом се събуди от сън, той веднага си спомня какво трябва да прави и се заема със задълженията си. Така и живите същества по време на разрушението потъват в тялото на Мах-виу, но когато дойде следващото творение, те се събуждат, за да продължат недовършените си дейности. Това се твърди и в Бхагавад-гӣт (8.18 – 20).
Богът е съществувал преди съзидателната енергия да бъде приведена в действие. Богът не е създаден от материалната енергия. Тялото му е напълно духовно и не се различава от самия него. Преди сътворението Богът се е намирал в обителта си, която е единствена и абсолютна.