ТЕКСТ 27
ахо бата свар-яшасас тираскарӣ
кушастхалӣ пуя-яшаскарӣ бхува
пашянти нитя яд ануграхеита
смитвалока сва-пати сма ят-прадж
ахо бата – колко е удивително; сва-яшаса – величието на райските планети; тираскарӣ – това, което побеждава; кушастхалӣ – Дврак; пуя – добродетел; яшаскарӣ – прочут; бхува – планетата Земя; пашянти – виждат; нитям – постоянно; ят – това, което; ануграха-иитам – дарявам благословия; смита-авалокам – погледи и ласкави усмивки; сва-патим – на душата на живото същество (Ка); сма – обикновено; ят-прадж – жителите на това място.
Не е ли удивително, че Дврак затъмни величието на райските планети и прослави Земята. Жителите на Дврак постоянно виждат душата на всички живи същества (Ка), обърнал към тях милостивия си лик. Той ги гледа и ги благославя с ласкава усмивка.
На райските планети живеят полубогове като Индра, Чандра, Варуа и Вю и благочестивите души отиват там, след като извършат на Земята много добри дела. Съвременните учени признават, че в по-висшите планетарни системи времето тече по по-различен начин. От свещените писания научаваме, че животът там е с продължителност десет хиляди години (според нашето летоброене). Един ден на райските планети се равнява на шест месеца на Земята. Освен това там има по-големи възможности за наслаждение, а красотата на обитателите е легендарна. Обикновените земни жители силно желаят да достигнат райските планети, защото са чували, че удоволствията там са много повече, отколкото на Земята. Сега хората се опитват с космически кораби да отидат на Луната. И така, райските планети са по-прославени от Земята. Но славата на Земята е затъмнила величието на райските планети, защото на нея се намира Дврак, където е царувал Бог Ка. Тези три места на Земята – Вндвана, Матхур и Дврак – са по-важни и от най-прочутите планети във вселената. Те са вечно святи, защото когато Богът идва на Земята, Той проявява трансценденталните си дейности в тези три места. Те завинаги остават свещени земи на Бога и обитателите им и днес се възползват от това, макар сега вече Богът да не е пред очите им. Богът е душата на всички живи същества и винаги е искал те да възвърнат своята сварӯпа, естественото си положение, да възобновят трансценденталния си живот и да общуват с него. Привлекателните му черти и ласкавата му усмивка проникват дълбоко в сърцето на всеки и щом веднъж това стане, живото същество получава достъп до царството на Бога, откъдето не се завръща. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт.
Райските планети са много прочути, защото предоставят по-добри възможности за материално наслаждение, но от Бхагавад-гӣт (9.20 – 21) научаваме, че когато натрупаните му добродетели се изчерпят, човек е принуден да се върне обратно на Земята. Несъмнено Дврак е по-значима от райските планети, защото никой, който е видял благосклонните усмихнати очи на Бога, няма да се върне обратно на тази жалка Земя, която самият Бог нарича място на страдание. Не само Земята, всички други планети във вселените също са места на страдания, защото на нито една от тях няма вечен живот, вечно блаженство и вечно знание. На този, който отдава предано служене на Бога, се препоръчва да живее в някое от трите гореспоменати места: Дврак, Матхур или Вндвана. Преданото служене в тези места е много по-действено, затова тези, които отиват там, за да следват наставленията и препоръките на свещените писания, със сигурност постигат същото съвършенство както при личното присъствие на Бог Шрӣ Ка. Богът не се различава от обителта си и дори в днешно време чистият предан, който е ръководен от друг опитен предан, може да постигне най-висшата цел.