ТЕКСТ 28
нӯна врата-снна-хутдинешвара
самарчито хй ася гхӣта-пибхи
пибанти сакхй адхармта мухур
враджа-стрия саммумухур яд-ша
нӯнам – несъмнено в предишния живот; врата – обет; снна – къпане; хута – огнено жертвоприношение; дин – с всички тези; ӣшвара – Божествената Личност; самарчита – обожаваха съвършено; хи – със сигурност; ася – неговите; гхӣта-пибхи – от съпругите; пибанти – наслаждава се; – този, който; сакхи – о, приятелю; адхара-амтам – нектара на устните му; муху – отново и отново; враджа-стрия – девойките на Враджабхӯми; саммумуху – често загубваха съзнание; ят-ша – очаквайки това благоразположение.
О, приятелки, помислете само за жените, които имаха щастието да станат негови съпруги. Какви обети, къпания и огнени жертвоприношения трябва да са извършвали и какво съвършенство трябва да са постигнали в обожаването на Бога на вселената, за да могат постоянно да се наслаждават на нектара на устните му (с целувките си). Девойките на Враджабхӯми често са падали в несвяст само при мисълта за такава милост.
Религиозните обреди, които се препоръчват в писанията, имат за цел да пречистят обусловените души от материалните им качества и да им помогнат да се издигнат постепенно до равнището на трансценденталното служене на Върховния Бог. Постигането на това равнище на чист духовен живот е най-голямото съвършенство. Това състояние се нарича сварӯпа, истинската същност на живото същество. Освобождение означава човек да възвърне своята сварӯпа. На съвършеното равнище на сварӯпа живите същества могат да отдават пет вида любовно служене, един от които е мдхуря-раса – настроението на съпружеската любов. Богът е съвършен сам по себе си и затова никога не иска нещо за себе си. Но Той става господар, приятел, син или съпруг на предания си, за да отвърне на силната му любов. Тук се споменават два вида предани, които са свързани с Бога чрез съпружеска любов. Едните се наричат свакӣя, а другите – паракӣя. И едните, и другите имат с Ка, Божествената Личност, отношения на съпружеска любов. Цариците в Дврак били свакӣя, законни съпруги на Бога, а девойките на Враджа били млади приятелки на Бога, когато Той още не бил женен. Във Вндвана Богът живял, докато навършил шестнайсет години; приятелските му отношения със съседските момичета се наричат паракӣя. Тези девойки също както цариците били понасяли сурови отречения, били приемали обети, били извършвали ритуални къпания и огнени жертвоприношения, както препоръчват писанията. Тези обреди не са самоцел, не са плодоносни дейности, дейности за придобиване на знание или за усъвършенстване на мистичните сили. Те са средство за постигане на най-висшата степен на сварӯпа – естественото за всеки трансцендентално служене на Бога. Всяко живо същество си има собствено място в някой от петте гореспоменати начина за общуване с Бога. При чистата духовна сварӯпа в тези взаимоотношения няма и следа от светска интимност. Когато съпругите на Бога или младите му приятелки, които искали да му станат годеници, го целували, целувките им били напълно различни от извратените материални целувки. Ако те бяха светски, една освободена душа като Шукадева нямаше да се стреми да им се наслаждава, нито Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху щеше да дискутира тези теми, след като е бил приел саннса. Такова равнище може да се достигне само след много животи, посветени на отречения.