ТЕКСТ 36

Тук се казва, че докато пътувал, Богът стриктно следвал религиозните принципи. Има разни философски теории, че дори Богът е подвластен на задълженията на плодоносните дейности. Но всъщност това не е истина. Богът не е зависим от последиците на никакви дейности, били те добри или лоши. Тъй като Богът е абсолютен, всичко, което Той прави, е добро за всички. Но когато идва на Земята, Той защитава преданите и унищожава неблагочестивите атеисти. Макар че за него не съществуват задължения, Той действа така, че другите да могат да го следват. Това е начинът за истинско обучение: човек първо трябва сам да постъпва правилно и след това да учи другите на същото; в противен случай никой няма да приема голите му поучения. Богът сам възнаграждава живите същества с плодовете от дейностите им. Той е завършен и цялостен и въпреки това действа според правилата и указанията на свещените писания, за да ни учи. Ако Той не правеше това, обикновените хора щяха да могат да се отклоняват от верния път. Но на едно по-високо равнище, когато вече може да разбере трансценденталната същност на Бога, човек не се опитва да му подражава, това става невъзможно.

В човешкото общество Богът прави това, което е задължение на всеки, но понякога извършва и необикновени неща, на които живите същества не бива да подражават. Живите същества трябва да следват примера на Бога и да се молят вечер, но не е по силите им да му подражават, като повдигат планини или танцуват с гопӣте. Човек не може да подражава на слънцето, което е способно да изпари чиста вода и от най-мръсното място. Всемогъщият може да прави неща, които да са добро за всички, но ако се опитаме да подражаваме на постъпките му, ще изпаднем в много трудно положение. Затова за всичките си действия трябва да се съветваме с опитен водач, с духовния учител, който е проявената милост на Бога; по този начин пътят ни към съвършенството ще бъде сигурен.