ТЕКСТ 26

Има различни видове човешки същества и всички търсят наслаждение от различни обекти. Има личности, които се стремят към благоразположението на богинята на щастието – за тях ведическите писания съобщават, че стотици хиляди богини на щастието с благоговение служат на Бога в чинтмаи-дхма*, трансценденталната му обител, където всички дървета са дървета на желанията, а жилищата са изградени от философски камък. Там естественото занимание на Бог Говинда е да пасе кравите сурабхи. Ако сме привлечени от външността на Бога, веднага ще видим богините на щастието. Заради склонността си към умозрителни разсъждения имперсоналистите не могат да видят тези богини. А художниците, които се прекланят пред красотата на творението, трябва да се стремят към красивото лице на Бога, за да получат пълно удовлетворение. В лицето на Бога е събрана цялата красота. Това, което хората наричат красива природа, не е нищо друго, освен усмивката на Бога, а сладките песни на птиците са шепотът на Бога. Има полубогове, които отговарят за отделните раздели от управлението на космоса. В управлението на държавата също има мънички „богове“. Те винаги се боят от съперници, но ако се приютят в ръцете на Бога, Той всякога ще ги закриля от нападките на враговете. Един верен слуга на Бога, който се занимава с управление, е съвършен ръководител и може да защитава интересите на хората. Останалите, които претендират да се наричат управници, са символи на един анахронизъм и довеждат хората, които са под тяхно управление, до болезнени страдания. Управниците могат да бъдат в безопасност само когато ги защитават ръцете на Бога. Върховният Бог е същината на всичко, Той се нарича срам. А тези, които го възпяват и говорят за него, са сраги, т.е. чисти предани. Чистите предани винаги копнеят за лотосовите нозе на Бога. Лотосът дава един особен вид мед, който доставя трансцендентално удоволствие на преданите. Като пчели преданите винаги са жадни за този мед. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, велик предан и чря от Гауӣя-ваиава-сампрадя, е написал песен за този лотосов мед, в която сравнява себе си с пчела: „О, мой Боже Ка, позволи ми да Ти отдам молитвите си. Умът ми е като пчела, която е жадна за мед. Бъди милостив и дай на тази пчела място при лотосовите си нозе, откъдето извира всичкият трансцендентален мед. Знам, че дори велики полубогове като Брахм не могат да видят лъчите от ноктите Ти, макар че години наред остават потънали в съзерцание. Но аз имам това желание, о, безпогрешни, защото Ти си много милостив към душите, отдали се на теб. О, Мдхава, знам също, че нямам истинска преданост, за да мога да служа в лотосовите Ти нозе. Но понеже си изключително могъщ, Ти можеш да осъществиш и невъзможното. Пред лотосовите Ти нозе е жалък дори нектарът на небесното царство; затова те така ме привлякоха. О, върховна вечност, нека умът ми се установи върху лотосовите Ти нозе, за да мога вечно да се наслаждавам на вкуса на трансценденталното служене на теб“. Преданите са доволни да бъдат в лотосовите нозе на Бога; те не се стремят да видят красивото му лице, нито искат защитата на силните му ръце. Те са смирени по природа, а Богът винаги е много благосклонен към смирените предани.