ТЕКСТ 33
ядяпй асау пршва-гато рахо-гатас
татхпи тасгхри-юга нава навам
паде паде к вирамета тат-падч
чалпи яч чхрӣр на джахти кархичит
яди – въпреки че; апи – несъмнено; асау – Той (Бог Ка); пршва-гата – съвсем до тях; раха-гата – в пълна самота; татхпи – все пак; тася – неговите; агхри-югам – нозете на Бога; навам навам – все по-нови и по-нови; паде – стъпка; паде – на всяка крачка; к – който; вирамета – може да се откъсне от; тат-падт – от нозете му; чалпи – подвижна; ят – когото; шрӣ – богинята на щастието; на – никога; джахти – напуска; кархичит – в никое време.
Макар че Бог Шрӣ Ка постоянно бе с тях и те не се виждаха с никой друг, нозете му им се струваха все нови и нови. Въпреки че богинята на щастието по природа е неспокойна и не се застоява на едно място, тя не може да се откъсне от нозете на Бога. Коя жена ще се отдели от тези нозе, щом веднъж се е подслонила при тях?
Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно. Според Брахма сахит стотици хиляди богини на щастието почтително служат на Бога. Те винаги са насаме с Бога, но общуването им с него се обновява всеки миг и е толкова вдъхновяващо, че те не могат да напуснат Бога дори за миг, макар по природа да са непостоянни и непрекъснато да се скитат насам-натам. Духовните взаимоотношения с Бога са толкова вдъхновяващи и многообразни, че никой не може да се откъсне от общуването с Бога, след като веднъж се е подслонил при него.
По природа живите същества принадлежат към женското начало. Мъжкото начало, или наслаждаващият се, е Богът, а проявленията на различните му енергии са женското начало. В Бхагавад-гӣт живите същества са наречени пар практи, т.е. висша енергия. Материалните елементи са апар практи, т.е. низша енергия. Тези енергии винаги са заети в удовлетворяване на господаря си, на този, който се наслаждава на всичко. Както се казва в Бхагавад-гӣт (5.29), върховният наслаждаващ се е самият Бог. Следователно когато енергиите са заети пряко в служене на Бога, те възвръщат естественото си състояние и във взаимоотношенията между тях и енергоизточника изчезват всички несъответствия.
Обикновено хората, които се занимават със служене, се стремят да получат някакъв пост в правителството, което е върховният наслаждаващ се в държавата. Тъй като Богът е върховният наслаждаващ се на всичко във вселената и извън нея, да работиш за него, е голямо щастие. След като веднъж са получили възможност да служат във върховното правителство на Бога, живите същества никога не пожелават да изоставят тези дейности. Най-голямото съвършенство в човешкия живот е да се търси някаква дейност във висшето служене на Бога. Това ще направи човека необикновено щастлив. Той няма повече да търси непостоянната богиня на щастието извън отношенията си с Бога.