No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 34

ева нп кити-бхра-джанманм
акаухиӣбхи паривтта-теджасм
видхя ваира швасано ятхнала
митхо вадхенопарато нирюдха

евам – така; нпм – на царете или управниците; кити-бхра – бремето върху Земята; джанманм – роден по този начин; акаухиӣбхи – подкрепени от бойните сили (коне, слонове, колесници и пеши воини); паривтта – възгордели се от това обкръжение; теджасм – могъщество; видхя – създал; ваирам – враждебност; швасана – взаимодействието между вятъра и растенията с кухи стъбла; ятх – такива, каквито са; аналам – огън; митха – един с друг; вадхена – като ги уби; упарата – освободи; нирюдха – без да участва лично в тази битка.

Богът бе спокоен, след като уби царете, които бяха бреме за Земята. Те се бяха възгордели заради военното си могъщество, заради конете, колесниците, воините си и пр. Той самият не взе участие във войната. Той просто пося враждата между могъщите владетели и те започнаха да се сражават помежду си. Той бе като вятъра, който причинява триене между бамбуковите стъбла и от искрите лумва пожар.

Както се каза по-горе, живите същества не могат истински да се наслаждават на това, което се проявява като творение на Бога. Истинският собственик и наслаждаващ се на всичко, което е проявено в творението на Бога, е самият Бог. Но, за съжаление, под влияние на заблуждаващата енергия, обусловено от проявленията на природата, живото същество заема позата на наслаждаващ се. Заблудено, живото същество се опиянява от лъжливото усещане, че е станало Бог, и по всевъзможни начини се старае да увеличава материалната си сила. Вследствие на това то се превръща в такова бреме за Земята, че тя става напълно негодна за нормални обитатели. Това положение се нарича дхармася глни – неправилно приложение на енергията на човешкото същество. Когато злоупотребяването с човешката енергия се разпростре навсякъде, разумните живи същества страдат в тежките условия, създадени от порочните управници, които са просто едно бреме за Земята. Тогава чрез вътрешната си енергия Богът се появява, за да спаси здравата част от човечеството и да облекчи Земята от свръхтовара, създаван от управниците по целия свят. Той не взема страната на никой от тези управляващи негодници, но с волята си сее между тях вражди, както вятърът предизвиква горски пожар, като кара бамбуковите стъбла да се трият едно в друго. Горският пожар избухва сам, под въздействието на вятъра; по същия начин заради невидимия замисъл на Бога възникват сблъсъците между политическите групировки. Недостойните управници, горди с недействителната си власт и военна сила, започват да се сражават помежду си заради идеологическите си разногласия и изчерпват всичките си сили. Историята на човечеството всъщност отразява тази истинска воля на Бога. И това ще продължи дотогава, докато живите същества не се привържат към служенето на Бога. Този факт е подчертан много ярко в Бхагавад-гӣт (7.14). Там се казва: „Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гуи на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Това означава, че нито плодоносните дейности, нито умозрителната философия или идеология могат да донесат в обществото мир и благоденствие. Единственият начин е човек да се отдаде на Върховния Бог и така да се освободи от объркващото въздействие на заблуждаващата енергия.

За съжаление, тези, които сеят разруха, не могат да се отдадат на Божествената Личност. Те всички са пълни глупаци; те са най-низшите измежду човешкия род; те са тези, които са лишени от знание, макар и да притежават академично образование. Те имат демоничен начин на мислене и постоянно отправят предизвикателства към върховната власт на Бога. Материалистите, които постоянно жадуват материална сила и власт, са съвършени глупаци, защото не знаят нищо за жизнената енергия. Заради невежеството си във върховната духовна наука те са се отдали на материалната наука, която свършва със смъртта на материалното тяло. Те са най-низшите сред човешкия род, защото човешкият живот е предназначен за възстановяване на изгубената връзка с Бога, а те пропускат тази възможност, отдавайки се на материални дейности. Те са лишени от знание, защото дори след дълги размишления не могат да постигнат равнището, на което биха разбрали Божествената Личност – сумум бонум на всичко. Тези хора са с демонична природа и изстрадват последиците от това, както такива герои материалисти, като Рваа, Хираякашипу, Каса и други.

« Previous Next »