ТЕКСТ 35

Богът се оженил и живял като глава на семейство. Това звучи като някаква светска любовна история, но когато научим, че се оженил за шестнайсет хиляди сто и осем принцеси и живял с всяка от тях поотделно във всеки един дворец, разбираме, че това не е нещо светско. И така, Богът, който живял като глава на семейство с достойните си съпруги, не е светска личност и съпружеските му взаимоотношения никога не трябва да се вземат за светски любовни отношения. Жените, които станали съпруги на Бога, не били обикновени жени – те получили Бога за съпруг след стотици милиони животи, посветени на тапася (отречения). Когато Богът се появява на различните локи (планети) или на тази планета, обитавана от човешки същества, Той показва трансценденталните си забавления само за да привлече обусловените души и те да станат негови вечни слуги, приятели, родители и любими в трансценденталния свят, където Той отговаря с взаимност на това служене. В материалния свят служенето се проявява в изкривен вид и прекъсва преждевременно, като оставя само горчиви чувства. Обусловено от материалната природа, заради невежеството си заблуденото живо същество не може да разбере, че всичките му взаимоотношения в материалния свят са временни и пълни със замърсявания. Те не могат да му донесат вечно щастие. Но ако установи същите отношения с Бога, веднага щом напусне материалното си тяло, живото същество ще се издигне до трансценденталния свят и вечно ще общува с Бога по начина, по който е пожелало. Следователно жените, с които Богът живял като съпруг, не са обикновените жени от материалния свят, а имат с него вечна връзка на трансцендентални съпруги. Те са достигнали това положение, като са се усъвършенствали в преданото служене. В това е величието им. Богът е пара брахма, Върховната Божествена Личност. Обусловените души търсят вечното щастие навсякъде – не само на Земята, но и по другите планети из цялата вселена. По природа духовната искра може да пътува във всички части от Божието творение. Но тя е обусловена от материалните проявления, опитва се да броди из космическото пространство с космически кораби и затова не успява да стигне там, където желае. Законът за гравитацията я оковава както веригите – затворника. С помощта на други методи душата може да отиде навсякъде, но дори да достигне и най-висшата планета, тя няма да получи вечното щастие, което търси живот след живот. Когато обаче отново се опомни, тя започва да търси щастието в Брахман, защото добре знае, че в материалния свят никога няма да получи безкрайното щастие, към което се стреми. Естествено Върховното същество, Парабрахман, не се стреми към щастие никъде в материалния свят. Нито пък в материалния свят ще открием това, което му носи щастие. Той не е безличностен. Той е предводителят и Върховното същество сред безбройните живи същества, затова не може да е безличностен. Той е същият като нас и притежава в пълна степен всички склонности на едно индивидуално живо същество. Той се жени досущ като нас, но женитбата му не е светска, нито влиза в рамките на ограничения опит в обусловеното състояние. Съпругите му само изглеждат светски жени, а всъщност са трансцендентални освободени души, съвършени проявления на вътрешната му енергия.