ТЕКСТ 38

Във Ведите и във ведическите писания (шрути и смти) се потвърждава, че у Бога няма нищо материално. Той, върховният знаещ, е единствен и трансцендентален (ниргуа). Хари, Божествената Личност, е върховната трансцендентална личност, която се намира отвъд обсега на действие на материята. Дори чря Шакара приема тези твърдения. Някой може да възрази, че взаимоотношенията на Бога с богините на щастието са трансцендентални, но дали същото може да се каже за взаимоотношенията му с династията Яду, щом е роден в нея, или за убиването на атеисти като Джарсандха и други асури, които са в пряко взаимодействие с проявленията на материалната природа? В отговор може да се каже, че божествената същност на Върховния Бог никога не се докосва до качествата на материалната природа. Всъщност Богът е свързан с тези качества, защото е крайният източник на всичко, но Той е недосегаем за въздействието им. Затова е известен като Йогешвара, т.е. господаря на мистичните сили, или иначе казано, собственика на цялото могъщество. Учените му предани също не попадат под влиянието на материалните проявления. Шестимата велики Госвмӣ на Вндвана произхождали от много богати и аристократични семейства и когато приели живота на просяци и отшелници във Вндвана, отстрани изглеждало като че ли живеят сред много жалки условия. От гледна точка на духовните ценности обаче нямало никой по-богат от тях. Почестите и оскърбленията, гладът и удовлетворението, сънят и бодърстването и другите следствия от влиянието на трите проявления на материалната природа не могат да засегнат по никакъв начин такива мах-бхгавати, извисени предани, макар те да живеят сред хората. Понякога те се занимават със светски дейности, но дори и дейностите не могат да им повлияят. Докато човек не постигне такова безразличие към явленията в живота, не може да бъде смятан за установен на трансцендентално равнище. Богът и придружителите му се намират на едно и също трансцендентално равнище и йога-м, вътрешната енергия на Бога, прави величието им вечно свято. Преданите на Бога винаги са трансцендентални, дори и ако понякога падат. Богът категорично заявява в Бхагавад-гӣт (9.30), че дори един чист предан да падне заради материалните си замърсявания от миналото, той трябва да бъде смятан за напълно трансцендентална личност, защото изцяло се е отдал на предано служене на Бога. Богът винаги го защитава за това, че той му отдава служене, и това падане е временно и случайно. Много скоро положението ще се промени.