No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 30

са еа локе викхта
парӣкид ити ят прабху

пӯрва дам анудхян
парӣкета нарев иха

са – той; еа – в този; локе – свят; викхта – прочут; парӣкит – този, който изследва; ити – така; ят – това, което; прабху – о, царю; пӯрвам – преди; дам – видял; анудхян – постоянно размишлявайки; парӣкета – ще проучва; нареу – на всеки човек; иха – тук.

И така, синът му ще се прочуе в този свят с името Парӣкит (изследовател), защото ще изпита всички човешки същества, търсейки оногова, когото видя, преди да се роди. По този начин той постоянно ще мисли за него.

Махрджа Парӣкит имал щастието да види образа на Бога още докато се намирал в утробата на майка си, затова вътре в себе си той постоянно съзерцавал този образ. Щом веднъж човек запечата в ума си трансценденталния образ на Бога, той никога не може да го забрави. След като вече бил излязъл от утробата на майка си, малкият Парӣкит изпитвал всеки един човек, за да разбере дали е същата личност, която видял в утробата. Но никой не може да бъде равен на Бога или по-привлекателен от него, затова Парӣкит не се спрял на никого. Но в тези му търсения Богът постоянно бил с него – така Махрджа Парӣкит непрекъснато бил зает с предано служене, като помнел Бога.

В тази връзка Шрӣла Джӣва Госвмӣ отбелязва, че ако запечата образа на Бога в съзнанието си още от най-ранно детство, всяко дете ще стане предан на Бога, велик като Махрджа Парӣкит. Човек може да няма щастливата възможност като Махрджа Парӣкит да види Бога в утробата на майка си, но дори и да няма същото щастие, ако пожелаят, родителите му могат да му го осигурят. Мога да дам пример със собствения си живот. Баща ми беше чист предан на Бога и когато нямах още пет години, ми даде две фигурки – Рдх и Ка. По време на игрите ни аз и сестра ми обожавахме тези мӯрти, като се опитвахме да повтаряме церемониите в съседния храм Рдх-Говинда. Аз често посещавах този храм и докато с моите мӯрти играчки повтарях церемониите, развивах естественото си влечение към Бога. Баща ми извършваше за мен всички обреди, които съответстваха на възрастта ми. По-късно, под влияние на обкръжението ми в училище и в колежа аз преустанових тези дейности и напълно отвикнах от тях. Но в дните на младостта ми, когато срещнах духовния си учител Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа, предишните ми привички отново се върнаха при мен и същите тези мӯрти, с които си бях играл, сега започнах да обожавам по всички правила. Това продължи, докато не прекъснах връзките си със семейството си. Много се радвам, че великодушният ми баща ми даде първата представа за Бога, която по-късно с помощта на Негова Божествена Милост се превърна в регулирано предано служене. Махрджа Прахлда също препоръчва да се дава възможност на детето да получи представа за отношенията си с Бога още от най-ранно детство – в противен случай човек може да пропусне шанса, даван от човешката форма на живот, която, макар и временна като всички останали, е изключително ценна.

« Previous Next »