ТЕКСТ 30
са еа локе викхта
парӣкид ити ят прабху
пӯрва дам анудхян
парӣкета нарев иха
са – той; еа – в този; локе – свят; викхта – прочут; парӣкит – този, който изследва; ити – така; ят – това, което; прабху – о, царю; пӯрвам – преди; дам – видял; анудхян – постоянно размишлявайки; парӣкета – ще проучва; нареу – на всеки човек; иха – тук.
И така, синът му ще се прочуе в този свят с името Парӣкит (изследовател), защото ще изпита всички човешки същества, търсейки оногова, когото видя, преди да се роди. По този начин той постоянно ще мисли за него.
Махрджа Парӣкит имал щастието да види образа на Бога още докато се намирал в утробата на майка си, затова вътре в себе си той постоянно съзерцавал този образ. Щом веднъж човек запечата в ума си трансценденталния образ на Бога, той никога не може да го забрави. След като вече бил излязъл от утробата на майка си, малкият Парӣкит изпитвал всеки един човек, за да разбере дали е същата личност, която видял в утробата. Но никой не може да бъде равен на Бога или по-привлекателен от него, затова Парӣкит не се спрял на никого. Но в тези му търсения Богът постоянно бил с него – така Махрджа Парӣкит непрекъснато бил зает с предано служене, като помнел Бога.
В тази връзка Шрӣла Джӣва Госвмӣ отбелязва, че ако запечата образа на Бога в съзнанието си още от най-ранно детство, всяко дете ще стане предан на Бога, велик като Махрджа Парӣкит. Човек може да няма щастливата възможност като Махрджа Парӣкит да види Бога в утробата на майка си, но дори и да няма същото щастие, ако пожелаят, родителите му могат да му го осигурят. Мога да дам пример със собствения си живот. Баща ми беше чист предан на Бога и когато нямах още пет години, ми даде две фигурки – Рдх и Ка. По време на игрите ни аз и сестра ми обожавахме тези мӯрти, като се опитвахме да повтаряме церемониите в съседния храм Рдх-Говинда. Аз често посещавах този храм и докато с моите мӯрти играчки повтарях церемониите, развивах естественото си влечение към Бога. Баща ми извършваше за мен всички обреди, които съответстваха на възрастта ми. По-късно, под влияние на обкръжението ми в училище и в колежа аз преустанових тези дейности и напълно отвикнах от тях. Но в дните на младостта ми, когато срещнах духовния си учител Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа, предишните ми привички отново се върнаха при мен и същите тези мӯрти, с които си бях играл, сега започнах да обожавам по всички правила. Това продължи, докато не прекъснах връзките си със семейството си. Много се радвам, че великодушният ми баща ми даде първата представа за Бога, която по-късно с помощта на Негова Божествена Милост се превърна в регулирано предано служене. Махрджа Прахлда също препоръчва да се дава възможност на детето да получи представа за отношенията си с Бога още от най-ранно детство – в противен случай човек може да пропусне шанса, даван от човешката форма на живот, която, макар и временна като всички останали, е изключително ценна.