ТЕКСТ 33

Махрджа Марутта е един от великите императори на света. Той управлявал Земята много преди на власт да дойде Махрджа Юдхихира. Махрджа Марутта бил син на Махрджа Авикит и велик предан на сина на слънчевия бог, Ямарджа. Братът на Махрджа Марутта, Самварта, бил жрец, който не отстъпвал на великия Бхаспати, учения жрец на полубоговете. Веднъж царят извършил едно жертвоприношение, наречено Сакара-ягя, което така удовлетворило Бога, че Той с радост му поверил да се грижи за един златен планински връх. Този връх се намира някъде в Хималаите – съвременните търсачи на приключения могат да се опитат да го намерят. Махрджа Марутта бил толкова могъщ император, че в края на всеки ден, докато траело жертвоприношението, Индра, Чандра, Бхаспати и други полубогове от висшите планети идвали в двореца му. Благодарение на златната планина Махрджа Марутта разполагал с достатъчно количество злато. Сенникът над жертвения олтар бил направен от чисто злато. Всеки ден на жертвените церемонии идвали обитатели от Вюлока (въздушните планети), които помагали за по-бързото приготвяне на храната, а събранието на полубоговете в тези церемонии било ръководено от Вишвадева.

С постоянните си благочестиви дейности Махрджа Марутта успял да изгони от пределите на царството си всички болести. Обитателите на висшите планети Девалока и Питлока били много доволни от внушителните жертвени церемонии, които императорът извършвал. Всеки ден той раздавал на учените брхмаи одеяла, удобни столове, носилки и несметни количества злато. Заради тези щедри подаяния и безбройните жертвоприношения небесният цар Индрадева бил напълно удовлетворен и винаги желаел доброто на царя. Благодарение на благочестивите си дейности Махрджа Марутта запазил младостта си за цял живот и управлявал света в продължение на хиляда години, заобиколен от щастливи поданици, министри, законна съпруга, синове и братя. Дори Бог Шрӣ Ка се възхищавал от склонността на царя към благочестиви дейности. Махрджа Марутта дал ръката на единствената си дъщеря на Махари Агир и с неговата благословия се издигнал до небесното царство. Първоначално Махрджа Марутта предложил поста жрец в жертвоприношенията на Бхаспати, но полубогът отказал да приеме, защото царят бил човешко същество от Земята. Това много наскърбило Махрджа Марутта, но по съвет на Нрада Муни той назначил на този пост Самварта и успешно осъществил всичките си намерения.

Успехът на всяко жертвоприношение зависи изцяло от жреца, който го извършва. В сегашната епоха са забранени всички жертвоприношения, защото сред псевдо брхмаите, които се водят от погрешната представа, че щом са синове на брхмаи, не са длъжни да притежават никакви други качества, няма достатъчно учени и опитни жреци. Затова в епохата на Кали се препоръчва само едно жертвоприношение – сакӣртана-ягя, въведена от Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху.