ТЕКСТ 2
вата ктавн прашнн
катт каушравграта
джтаика-бхактир говинде
тебхяш чопарарма ха
вата – всичко това; ктавн – той постави; прашнн – въпроси; катт – име на Видура; каушрава – име на Маитрея; аграта – в присъствието на; джта – израснал; ека – едно; бхакти – трансцендентално любовно служене; говинде – на Бог Ка; тебхя – относно по-нататъшните въпроси; ча – и; упарарма – се оттегли от; ха – в миналото.
След като зададе най-различни въпроси и се установи в трансцендентално любовно служене на Бог Ка, Видура престана да разпитва Маитрея Муни.
Видура престанал да задава въпроси на Маитрея Муни, когато се убедил, че висшето благо на живота (сумум бонум) е да се установиш окончателно в трансцендентално любовно служене на Бог Шрӣ Ка, който е Говинда, този, който напълно удовлетворява преданите си. Обусловената душа, живото същество в материалния свят, търси щастие, като въвлича сетивата си в различни материални дейности. Но по този начин тя не може да постигне удовлетворение. След това обусловената душа започва да търси Върховната Истина чрез методите на умозрителната емпирична философия и чрез интелектуалните постижения. Ако не успее да открие висшата цел, тя отново пропада и започва да се занимава с материални благотворителни и алтруистични дейности. Но те също не могат да ѝ дадат пълно удовлетворение. И така, нито плодоносните дейности, нито безплодните философски разсъждения могат да донесат удовлетворение на живото същество, защото по природа то е вечен слуга на Върховния Бог Шрӣ Ка. Цялата ведическа литература го води към това заключение. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт (15.15).
Търсещата обусловена душа трябва да се обърне към истински духовен учител като Маитрея и с разумните си въпроси да се опита да узнае всичко за карма (плодоносните дейности), гна (философското търсене на Върховната Истина) и йога (свързващия процес на духовното познание) – така, както направил Видура. Този, който сериозно се стреми да пита духовен учител, не трябва да приема за такъв някой псевдогуру. От друга страна, човекът, когото другите приемат за духовен учител, не трябва да се представя за такъв, ако не може да изведе учениците си до трансценденталното любовно служене на Бог Шрӣ Ка. Видура имал щастието да се обърне към духовен учител като Маитрея и постигнал крайната цел на живота – бхакти (преданост) към Говинда. По този начин той научил всичко, което може да се узнае за духовния напредък.