ТЕКСТ 23

Един сдху никога не трябва да ласкае царете и богатите хора, за да живее лесно на тяхна сметка. Един сдху трябва да казва на семейните пълната истина за живота, за да могат те да се опомнят и да осъзнаят колко несигурен е животът в материалното съществуване. Дхтарра е типичен пример за старец, привързан към семейния живот. Той се бил превърнал в истински просяк и въпреки това искал да живее уютно в дома на Павите. Тук нарочно се споменава Бхӣма, защото той лично убил двамата прославени сина на Дхтарра – Дурьодхана и Душсана. Тези синове били много скъпи на Дхтарра заради лошата слава, която си спечелили с престъпните си дела. Бхӣма е споменат нарочно, защото той бил убиец на двамата любими сина на Дхтаршра. Защо Дхтарра живеел в дома на Павите? Защото искал да продължи да живее удобно дори с цената на достойнството си. Видура бил удивен колко силен е стремежът да се удължи животът. Този стремеж да се живее вечно показва, че живото същество е вечно по природа и не иска да сменя тялото, което обитава. Глупавите хора не знаят, че срокът на съществуване, отреден на тялото, е срок на затворничество в материалния свят и човешкото тяло се получава след много, много раждания и смърти като възможност живото същество да осъзнае духовната си същност и да се върне у дома си, обратно при Бога. Личностите като Дхтарра не виждат нещата такива, каквито са, затова се опитват да уредят добре живота си и се интересуват само от ползата, която биха могли да извлекат. Дхтарра бил сляп и въпреки превратностите на съдбата продължавал да се надява, че ще заживее спокойно и блажено. Един сдху като Видура трябва да буди тези слепи хора и да им помага да се върнат при Бога, където животът е вечен. Щом веднъж отиде там, живото същество повече не желае да се връща обратно в изпълнения със страдания материален свят. Трудно е дори да си представим колко отговорна е задачата на святите хора като Махтм Видура.