ТЕКСТ 25

Тук вниманието ни заслужават думите кпаася джиджӣвио. Има два вида хора: едните се наричат кпаа, а другите – брхмаа. Кпаа, скъперниците, нямат вярна представа за материалното си тяло, а брхмаите правилно разбират какво са те и какво е материалното им тяло. Водени от погрешните си схващания за материалното си тяло, кпаите искат да се наслаждават на сетивно удоволствие колкото могат повече и дори когато остаряват, с помощта на медицината и на други средства се опитват отново да станат млади. Дхтарра тук е наречен кпаа, защото искал да живее на всяка цена, без да се замисля каква е стойността на материалното му тяло. Видура се опитва да го накара да прогледне за истината, че не може да живее повече, отколкото му е предопределено, и че трябва да се приготви за смъртта. Щом смъртта е неизбежна, защо той трябва да приема такъв унизителен живот? По-добре да поеме по верния път, макар и с риск за живота си. Животът е даден на човека, за да може той да сложи край на всичките си страдания в материалното битие. Затова трябва да бъде изживян така, че да се постигне тази цел. Поради заблудите си Дхтарра вече бил пропилял осемдесет процента от енергията, която притежавал, и било редно да използва дните, останали от жалкия му скъпернически живот, с цел да постигне висшето благо. Такъв живот е живот на скъперник, който не е в състояние да използва правилно предимствата на човешката форма. Само щастливият случай събира такъв скъперник със себепознала се душа като Видура. Слушайки наставленията ѝ, скъперникът може да се освободи от невежеството на материалното битие.