ТЕКСТ 26

В една от песните си Нароттама дса хкура, велик предан и чря от школата на гауӣя ваиавите, казва: „О, Господи, напразно пропилях живота си. Въпреки че получих човешкото тяло, аз не Те обожавах и доброволно пиех отрова“. Иначе казано, особеното предназначение на човешкото тяло е да се развива знание за преданото служене на Бога, без което животът се изпълва с тревоги и страдания. А на оня, който е пропилял живота си и не е постигнал това знание, се препоръчва да напусне дома си, без да предупреждава приятелите и роднините си, и като се освободи по този начин от всички задължения към семейството, обществото, родината и пр., да напусне тялото си в някое неизвестно място, така че другите да не знаят къде и как е срещнал смъртта си. Дхӣра означава човек, който остава спокоен сред всички предизвикателства. Заради нежните взаимоотношения със съпругата и с децата си човек не може да изостави уютния семеен живот. Тази прекалено силна привързаност към семейството е препятствие по пътя към себепознанието. Ако някой въпреки всичко успее да се откъсне от нея, той се нарича уравновесен, дхӣра. Това пътят на отречението за тези, които са се разочаровали от живота, но непоколебимост в това отречение може да се постигне само чрез общуване с истински святи личности и души, постигнали себепознание, защото с тяхна помощ човек може да започне да служи на Бога с любов и преданост. Искреното отдаване в лотосовите нозе на Бога е възможно само когато в общуване с чистите предани на Бога се пробуди трансценденталното желание за служене. Дхтарра бил щастливец, защото имал брат, в общуване с когото можел да постигне освобождение от страданията и разочарованията в живота.