No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 29

ева рдж видуренуджена
праг-чакур бодхита джамӣха
чхиттв свеу снеха-пшн драхимно
нишчакрма бхрт-сандаршитдхв

евам – така; рдж – цар Дхтарра; видуреа ануджена – от по-младия си брат Видура; праг – интроспективно знание; чаку – очи; бодхита – разбрал; джамӣха – Дхтарра, потомъкът на Аджамӣха; чхиттв – прекъсвайки; свеу – по отношение на роднините си; снеха-пшн – здравата мрежа на привързаността; драхимна – благодарение на твърдостта си; нишчакрма – заминал; бхрт – от брат си; сандаршита – насочен към; адхв – пътя на освобождението.

Така Махрджа Дхтарра, потомъкът на рода на Аджамӣха, бе убеден от интроспективното знание (праг) и обладан от непоколебима решителност, изведнъж разкъса здравата мрежа на семейната привързаност. Той незабавно напусна дома си, за да поеме пътя на освобождението, към който го бе насочил по-младият му брат Видура.

Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, великият проповедник на принципите на Шрӣмад Бхгаватам, подчертавал важността на общуването със сдху, чисти предани на Бога. Той казвал, че дори само един миг общуване с чистите предани на Бога може да доведе човека до постигането на съвършенство. Аз не се срамувам да призная, че съм се убедил в това от собствен опит. Ако не беше благоволението, което прояви негова Божествена Милост Шрӣмад Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа при първата ни среща, продължила само няколко минути, никога нямаше да мога да се заема с непосилната задача да представя Шрӣмад Бхгаватам на английски. Ако не го бях срещнал в онзи благословен миг, аз може би щях да стана крупен промишлен магнат, но никога нямаше да мога да поема пътя към освобождението и да се отдам на истинско служене на Бога под наставленията на негова Божествена Милост. В тези стихове виждаме още един пример за подобно въздействие, проявило се в общуването на Дхтарра с Видура. Махрджа Дхтарра бил здраво омотан от мрежата на материалните привързаности в политиката, икономиката и семейството и правел всичко, което било по силите му, за да постигне някакъв успех в начинанията си, но всичките му материални дейности завършвали с провал. И въпреки пропиления си живот, с помощта на убедителните наставления на чист предан на Бога, който бил олицетворение на качествата на сдху, той постигнал най-висшия успех в себепознанието. Затова писанията ни препоръчват да общуваме само със сдху и да се откажем от всяко друго общуване – тогава ще имаме пълната възможност да слушаме святите личности, които могат да разкъсат оковите на измамната привързаност в материалния свят. Материалният свят е огромна илюзия, защото всичко в него изглежда напълно осезаемо и реално, но още в следващия миг изчезва като шумяща морска пяна или като облак в небето. Облакът в небето изглежда много истински – от него пада дъжд, благодарение на който пониква толкова много временна зеленина. Но в един миг всичко изчезва: и облакът, и дъждът, и зеленината. А небето остава завинаги заедно с цялото многообразие от небесни светила. По същия начин Абсолютната Истина, сравнявана с небето, съществува вечно, а тленната илюзия се появява и изчезва като облак. Глупавите живи същества се стремят към ефимерния облак, а интелигентните хора – към вечното небе с цялото му многообразие.

« Previous Next »