ТЕКСТ 44
ян манясе дхрува локам
адхрува в на чобхаям
сарватх на хи шочс те
снехд анятра мохаджт
ят – въпреки че; манясе – мислиш; дхрувам – Абсолютната Истина; локам – личности; адхрувам – нереалност; в – или; на – или не; ча – също; убхаям – или и двете; сарватх – при всички обстоятелства; на – никога; хи – несъмнено; шоч – причина за скръб; те – те; снехт – поради привързаността; анятра – или иначе; моха-джт – поради заблуждението.
О, царю, независимо дали смяташ душата за вечната движеща сила, а материалното тяло за тленно, или мислиш, че всичко съществува в безличностната Абсолютна Истина, или пък че всичко е необяснимо съчетание от материя и дух, при всички обстоятелства усещането за раздяла се дължи единствено на илюзорната привързаност и на нищо повече.
Всяко живо същество е индивидуална частица, неотделима от Върховното същество, и естественото му положение е доброволно да отдава служене. Това е несъмнен факт. Живото същество винаги се намира под властта на Върховния Бог, независимо дали е обусловено в материалното битие или е в освободеното си състояние на пълно знание и вечност. Но тези, които не притежават истинско знание, измислят всякакви безпочвени предположения за истинската позиция на живото същество. Всички философски школи обаче признават, че живото същество е вечно, а тялото, съставено от петте материални елемента, е тленна и временна обвивка. По силата на закона на кармата вечното живо същество се мести от тяло в тяло, а материалните тела по своята природа са временни. Следователно няма нищо тъжно, когато душата се премества в друго тяло или когато материалното тяло умира, щом му дойде времето. Има хора, които вярват в сливането на душата с Върховния Дух след освобождаването ѝ от затворничеството на материята; други не вярват в съществуването на духа, или на душата, но вярват в осезаемата материя. В ежедневието си виждаме толкова много преобразувания на материята от една форма в друга, но това не ни кара да страдаме. Във всеки от споменатите случаи силата на божествената енергия не може да бъде спряна – това не е по силите на никого и затова е излишно да се скърби.