ТЕКСТ 48
тад ида бхагавн рджанн
ека тмтман сва-дк
антаро 'нантаро бхти
пашя та мяйорудх
тат – следователно; идам – това проявление; бхагавн – Божествената Личност; рджан – о, царю; ека – единствен и неповторим; тм – Свръхдушата; тманм – чрез енергиите си; сва-дк – по качество като него; антара – отвън; анантара – вътре и сам; бхти – така проявява; пашя – погледни; там – само него; мя – чрез проявленията на различните енергии; урудх – изглежда като множество.
Затова о, царю, трябва да обърнеш взор към Върховния Бог. Той е единствен и неповторим. Той се проявява чрез различните си енергии и присъства както вътре, така и вън от всичко.
Върховният Бог, Божествената Личност, е единствен и неповторим, но се проявява чрез различни енергии, защото по природа е изпълнен с блаженство. Живите същества също са проявления на междинната му енергия и по качество са равни на Бога. Във вътрешната и във външната енергия на Бога, а също и извън тях са намират безброй живи същества. Тъй като духовният свят е проявление на вътрешната енергия на Бога, живите същества, които са в тази вътрешна енергия, притежават качества, еднакви с качествата на Бога, и не са замърсени от външната енергия. Макар че по качество са равни на Бога, поради замърсяванията на материалния свят живите същества приемат един изкривен облик, затова изпитват в този свят така наречените щастие и нещастие. Тези преживявания са мимолетни и не се докосват до душата. Живото същество усеща това временно щастие или нещастие само защото е забравило качествата си, еднакви с качествата на Бога. Но Богът сам постоянно въздейства върху живото същество отвътре и отвън, за да го изведе от низшата му позиция. Като локализирана Парамтм, отвътре Той дава указания на изпълнените с безброй желания живи същества, а отвън действа чрез свещените писания и духовния учител, които са негови проявления. Човек трябва да обърне взор към Бога. Човек не трябва да се тревожи заради появата на „щастието“ и „нещастието“, а да се опита да действа еднопосочно с Бога във външните му дейности, насочени към издигането на падналите души. Човек може да подпомага Бога в дейностите му и да стане духовен учител само по неговата воля, а не заради лична изгода, за материално облагодетелстване, за да прави бизнес от това или просто да си изкарва прехраната. Истинските духовни учители, които обръщат взор към Бога и му помагат, в качествено отношение наистина са равни на него, а учителите, които забравят, са само изкривено тяхно отражение. Затова Нрада съветва Юдхихира Махрджа да не се тревожи за „щастието“ и „нещастието“, а да обърне взор единствено към Бога, за да изпълни мисията, заради която Богът е дошъл. Това било пръв дълг на Махрджа Юдхихира.