ТЕКСТОВЕ 32 – 33
татхаивнучар шауре
шрутадеводдхавдая
сунанда-нанда-шӣрша
йе чнйе стватаршабх
апи свастй сате сарве
рма-ка-бхуджшра
апи смаранти кушалам
асмка баддха-саухд
татх ева – подобно; анучар – постоянни спътници; шауре – на Бог Шрӣ Ка, такива като; шрутадева – Шрутадева; уддхава-дая – Уддхава и останалите; сунанда – Сунанда; нанда – Нанда; шӣрша – останалите предводители; йе – всички те; ча – и; анйе – другите; ствата – освободени души; абх – най-достойните хора; апи – ако; свасти – чувства се добре; сате – са; сарве – всички те; рма – Баларма; ка – Бог Ка; бхуджа-шра – под покровителството на; апи – ако също; смаранти – помнят; кушалам – добруване; асмкам – за нас; баддха-саухд – свързани с вечно приятелство.
Шрутадева, Уддхава и другите, Нанда, Сунанда и останалите предводители на освободените души са постоянни спътници на Бога и също са под закрилата на Бог Баларма и Ка. Наред ли е всичко с делата им? Сещат ли се за нас, свързаните с тях във вечно приятелство?
Уддхава и останалите постоянни придружители на Бог Ка са освободени души, които дошли с Бог Ка в материалния свят, за да подпомогнат изпълнението на мисията му. Павите също са освободени души, дошли с Бог Ка, за да му служат по време на трансценденталните му забавления на Земята. Както се казва в Бхагавад-гӣт (4.8), Богът и вечните му придружители, освободени души като него, идват на Земята през определени периоди от време. Богът помни всички тези появявания, но придружителите му, въпреки че са освободени, ги забравят, защото са таастх шакти, т.е. междинна енергия на Бога. Това е разликата между виу-таттва и джӣва-таттва. Джӣва-таттвите са безкрайно малки частици от енергията на Бога и затова имат нужда от постоянното покровителство на Бога. Богът винаги с радост закриля вечните си слуги. Затова освободените души никога не мислят, че имат свободата на Бога или че са могъщи като него. Напротив, те винаги, при всички обстоятелства търсят закрилата му – и в материалния, и в духовния свят. Тази зависимост е органически присъща на освободената душа, защото освободените души са като искрите на огъня, които не могат да блестят отделно от него. Когато бляскавите искри се отделят и станат самостоятелни, те губят светлината си, макар че тя им е естествено присъща. Така тези, които се отказват от покровителството на Бога и сами стават „богове“, заради духовното си невежество отново идват в материалния свят дори ако дълго време са се подлагали на най-сурови отречения. Това твърдят ведическите писания.