ТЕКСТ 31

Съмненията, присъщи на двойствеността, започват с погрешния възглед за материалното тяло, което неинтелигентните хора приемат за собственото си аз. Невежеството ни се изразява най-открито в това, че се отъждествяваме с материалното си тяло. От невежество приемаме за наша собственост всичко, което е свързано с тялото ни. Съмненията, които възникват от неверните понятия „аз“ и „мое“ – с други думи, „мое тяло“, „мои роднини“, „мое имущество“, „моя съпруга“, „мои деца“, „мое богатство“, „моя родина“, „мое общество“ и стотици и хиляди подобни илюзорни представи, – са причина за заблуждението, в което попада обусловената душа. Като проумее наставленията на Бхагавад-гӣт, човек ще се освободи от тази заблуда, защото истинско знание означава да разбере, че Върховната Божествена Личност, Всудева, Бог Ка, е всичко, включително и самия него. Всичко, което съществува, е проявление на енергията на Бога и е неотделима частица от Бога. Собственикът на енергията не се различава от самата нея, затова концепцията на двойствеността веднага губи позиции, когато се постигне съвършено знание. Арджуна имал голям опит и веднага щом чул наставленията на Бхагавад-гӣт, бързо успял да се прости с материалната представа за Бог Ка, вечния си приятел. Той осъзнал, че Богът е с него, както и преди, чрез наставленията си, формата си, забавленията, качествата си и всичко останало, свързано с него. Арджуна разбрал, че приятелят му Бог Ка пак е до него и това присъствие се проявява трансцендентално в различни недвойствени енергии. Той разбрал, че за да получи възможност да общува с Бога, не е нужно да сменя тялото си под влиянието на времето и пространството. Човекът, който е постигнал абсолютно знание, може да общува с Бога постоянно, дори още в този си живот, просто като слуша разказите за Върховния Бог, възпява го, мисли за него и го обожава. Човек може да види Бога, може да усети присъствието му още в сегашния си живот просто като разбере с помощта на преданото служене, че Богът е адвая-гна, Абсолютен Бог. А преданото служене започва със слушането на разказите за Бога. Бог Чайтаня казва, че просто като повтаря святото име на Бога, човек веднага може да отстрани праха от огледалото на чистото си съзнание. Тогава той се освобождава от всички материални обусловености. Да се освободиш от материалните обусловености, означава да се освободи душата ти. Когато човек постигне абсолютното знание, той се освобождава от материалните си представи за живота, издига се над тези неверни схващания. Така чистата душа постига знание за духовната си същност и възстановява дейностите си. Това се осъществява в практиката само защото живото същество се е освободило от въздействието на трите проявления на материалната природа – добро, страст и невежество. По милостта на Бога чистите предани веднага се издигат до положението на Абсолюта и повече не са застрашени от заплитане в обусловения материален живот. Човек няма да може да усеща присъствието на Бога винаги, докато в процеса на преданото служене, предписвано от свещените писания, не бъде дарен с необходимото трансцендентално зрение. Арджуна бил постигнал това равнище много преди битката при Курукетра и когато му се сторило, че е престанал да усеща присъствието на Бога, той веднага се обърнал към наставленията на Бхагавад-гӣт и отново възстановил първоначалната си позиция. Тази позиция се нарича вишока – състояние на освободеност от всички скърби и тревоги.