ТЕКСТ 39

След като поставил Махрджа Парӣкит на императорския трон в Хастинпура и направил Ваджра, правнука на Бог Ка, цар на Матхур, Махрджа Юдхихира приел живот в отречение. Системата на варшрама дхарма, която се състои от четири степени на духовен живот и четири подразделения според качествата и работата на хората, е началото на истинския човешки живот. Покровител на тази система на човешките дейности, Махрджа Юдхихира своевременно се оттеглил от активния живот, като приел саннса и предал управлението в ръцете на Махрджа Парӣкит, който притежавал всички достойнства на принц. Научнообоснованата система варшрама дхарма разделя обществото на четири групи в зависимост от вида на заниманията на хората и на четири начина на живот. Четирите начина на живот – животът на брахмачрӣ, гхастха, внапрастха и саннсӣ – трябва да бъдат преминати от всички, независимо от заниманията и дейностите им. Съвременните политици не искат да се оттеглят от активния живот, дори и да са достатъчно възрастни. Но Юдхихира Махрджа, понеже бил съвършен цар, се оттеглил от напрегнатия живот на владетел доброволно, за да се приготви за следващия си живот. Всеки трябва да подреди живота си така, че последната му част, т.е. поне последните петнайсет-двайсет години преди смъртта, да може да се отдаде изцяло на предано служене на Бога, за да достигне най-висшето съвършенство в живота. Наистина е глупаво човек да посвети всичките си дни на материално наслаждение и плодоносни дейности. Защото докато умът е погълнат от плодоносни дейности, насочени към получаване на сетивно наслаждение, няма никаква възможност за освобождаване от обусловения живот, от материалното робство. Човек не трябва да следва този самоубийствен път и да пренебрегва върховната задача: постигане на най-висшето съвършенство в живота и завръщане вкъщи, обратно при Бога.