ТЕКСТ 49
видуро 'пи паритяджя
прабхсе дехам тмана
квешена тач-читта
питбхи сва-кая яяу
видура – Видура (чичото на Махрджа Юдхихира); апи – също; паритяджя – след като напусна тялото; прабхсе – в мястото за поклонение Прабхса; дехам тмана – тялото му; ка – Божествената Личност; вешена – погълнат от тези мисли; тат – неговите; читта – мисли и действия; питбхи – заедно с жителите на Питлока; сва-каям – собствената му обител; яяу – замина.
Видура бе тръгнал на поклонение и напусна тялото си в Прабхса. Тъй като бе потопен в мисли за Ка, посрещнаха го жителите на Питлока, където той отново зае първоначалното си положение.
Разликата между Павите и Видура е, че Павите са вечни спътници на Божествената Личност, а Видура е един от управляващите полубогове, който отговаря за планетата Питлока и се нарича Ямарджа. Хората се боят от Ямарджа, защото от него идват всички наказания за злодеите в материалния свят. Но преданите на Бога няма защо да се страхуват от него. Той е най-близък и сърдечен приятел за преданите, а за неотдадените е олицетворение на страха. Както вече говорихме, Ямарджа бил прокълнат от Маӯка Муни да заеме низшето положение на шӯдра; така Видура се появил като инкарнация на Ямарджа. Като вечен слуга на Бога, Видура изпълнявал много самоотвержено дейностите си в преданото служене и живеел толкова благочестиво, че благодарение на наставленията му освобождение постигнал дори такъв материалист като Дхтарра. И така, благодарение на благочестивите си дейности в преданото служене на Бога Видура бил в състояние постоянно да помни лотосовите нозе на Бога. По този начин той се пречистил от всички замърсявания, които са присъщи на човека, роден в тяло на шӯдра. Накрая жителите на Питлока отново го приели и той заел първоначалната си позиция. Полубоговете също са спътници на Бога, но не общуват с него лично, докато непосредствените спътници на Бога постоянно са редом до него. Богът и личните му придружители непрекъснато се появяват в безбройните вселени. Богът помни всички появявания, а спътниците му ги забравят, защото са мънички неотделими частици от него. Те имат склонността да забравят тези събития, защото са нищожно малки. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (4.5).