ТЕКСТ 16
ргьо хи парамо дхарма
сва-дхарма-стхнупланам
шсато 'нн ятх-шстрам
анпадй утпатхн иха
ргя – на царя или водача; хи – несъмнено; парама – върховен; дхарма – предписан дълг; сва-дхарма-стха – този, който е верен на предписания си дълг; анупланам – винаги защитавайки; шсата – управлявайки; анн – другите; ятх – според; шстрам – правилата на писанията; анпади – безопасност; утпатхн – личности, които се отклоняват; иха – всъщност.
Върховното задължение на управляващия цар е да закриля тези, които спазват законите, и да наказва ония, които нарушават заповедите на писанията в делничния си живот, когато това не се налага от някакви крайни обстоятелства.
В писанията се споменава за пад дхарма, предписани задължения за хората при непредвидени обстоятелства. Говори се, че някога великият мъдрец Вишвмитра бил принуден да се храни с кучешко месо, когато бил изпаднал в извънредно, много опасно положение. В случаи на крайна нужда човек може да се храни с месо от всякакви животни, но това не означава, че трябва да се поддържат кланици заради месоядците и правителството трябва да насърчава тази практика. Освен в случаите на крайна необходимост, никой няма правото да се храни с животинска плът само за да доставя удоволствие на езика си. Ако някой направи това, царят или правителственият водач трябва да го накаже за грубото наслаждение.
В писанията са дадени конкретни правила за различните хора, които имат различни задължения, и оня, който следва тези правила, се нарича сва-дхарма-стха – „човек, който е верен на предписания си дълг“. В Бхагавад-гӣт (18.48) се препоръчва човек да изпълнява предписаните си задължения дори ако не го прави безупречно. Тази сва дхарма може да се нарушава в случаи на крайна необходимост, когато човек е принуден по силата на обстоятелствата, но не и в делничния живот. Държавният глава не трябва да позволява последователите на сва дхармата да я променят, независимо каква е тя. Освен това той трябва да им осигурява спокойно съществуване. Нарушителите подлежат на наказание, което се определя от шстрите, и царят е длъжен да следи дали всички стриктно следват предписаните си задължения – така, както изискват писанията.