ТЕКСТ 19
кечид викалпа-васан
хур тмнам тмана
даивам анйе 'паре карма
свабхвам апаре прабхум
кечит – някои от тях; викалпа-васан – тези, които отричат всички двойствености; ху – обявяват; тмнам – собственото аз; тмана – на себе си; даивам – свръхчовешки; анйе – други; апаре – някой друг; карма – дейност; свабхвам – материална природа; апаре – много други; прабхум – авторитети.
Някои философи, които отричат всички видове двойствености, твърдят, че човекът сам е отговорен за щастието и нещастието си. Други казват, че отговорност носят свръхчовешките сили, а трети твърдят, че щастието и нещастието зависят от дейностите. Според грубите материалисти крайната причина е природата.
Както се каза по-горе, философи като Джаимини и последователите му твърдят, че главната причина за щастието и за всички страдания са плодоносните дейности и че дори и да съществува по-висша власт, някакъв свръхестествено могъщ Бог или богове, Той или те също се намират под властта на плодоносните дейности, защото осигуряват резултатите на дейностите в зависимост от самите дейности. Тези философи твърдят, че дейността не е независима, защото трябва да има някой, който да я извършва. Следователно вършителят сам е причина за щастието или нещастието си. В Бхагавад-гӣт (6.5) също се утвърждава, че като освободи ума си от материалните привързаности, човек може да се освободи от страданията в материалните окови. Затова той не трябва да се оплита в мрежите на материята заради материалните си привързаности. И така, собственият ни ум ни е приятел или враг в материалното ни щастие или нещастие.
Последователите на скхя философията, които са атеисти и материалисти, стигат до заключението, че причина на всички причини е материалната природа. Според тях съединяването на материалните елементи е причината за материалното щастие и нещастие, а разпадането на материята на съставните ѝ части води до освобождение от всички материални страдания. Гаутама и Када смятат, че причина за всичко е съединението на атомите, а имперсоналистите, по-специално Авакра, твърдят, че причината на всички причини е духовното сияние Брахман. Но в Бхагавад-гӣт самият Бог провъзгласява, че Той е източникът на безличностния Брахман, затова Той, Божествената Личност, е изначалната причина на всички причини. В Брахма сахит също се казва, че Бог Ка е върховната причина на всички причини.