ТЕКСТ 22
ятрнуракт сахасаива дхӣр
вяпохя дехдиу сагам ӯхам
враджанти тат прама-хасям антя
ясминн ахисопашама сва-дхарма
ятра – на когото; ануракт – здраво привързан; сахас – изведнъж; ева – несъмнено; дхӣр – овладял себе си; вяпохя – изоставяйки; деха – грубото тяло и финия ум; диу – свързан с; сагам – привързаност; ӯхам – заел се; враджанти – оттегля се; тат – това; прама-хасям – най-висшето равнище на съвършенството; антям – и отвъд това; ясмин – в което; ахис – ненасилие; упашама – и отречение; сва-дхарма – действие, което произтича от това.
Личностите, които са овладели себе си и са привързани към Върховния Бог Шрӣ Ка, веднага могат да изоставят света на материалните привързаности, включително грубото тяло и финия ум, и да се оттеглят, за да постигнат най-висшето съвършенство на живота в отречение, което пък води до ненасилие и отреченост.
Само тези, които могат да се владеят, могат постепенно да се привържат към Върховната Божествена Личност. Да владееш себе си, означава да не се отдаваш на сетивно наслаждение повече, отколкото е необходимо. Тези, които не могат да се владеят, се предават на сетивното наслаждение. Празните философски разсъждения са фина форма на сетивно наслаждение за ума. Сетивното наслаждение извежда човека на пътя към мрака. Личностите, които са овладели себе си, могат да напредват по пътя към освобождението от обусловения живот в материалното битие. Ведите препоръчват човек да не поема пътя на мрака, а да се издигне до пътя на светлината, или на освобождението. Тази власт над себе си се постига не с насилствено откъсване на сетивата от материалното наслаждение, а с развиване на истинска привързаност към Върховния Бог чрез използване на чистите сетива в трансцендентално служене на Бога. Сетивата не могат да бъдат спрени насила, но могат да бъдат правилно използвани. Пречистените сетива постоянно отдават трансцендентално служене на Бога. Това съвършено равнище на сетивните дейности се нарича бхакти йога. Затова тези, които са приели методите на бхакти йога, наистина могат да се владеят и веднага могат да изоставят привързаността си към дома или към тялото си в интерес на служенето на Бога. Това равнище се нарича парамахаса. Хасите, или лебедите, отделят млякото от разтвора на вода и мляко. По подобен начин тези, които приемат да служат на Бога, вместо да служат на м, се наричат парамахаси. По природа те притежават всички добри качества: скромност, липса на суета, търпение, простота, порядъчност, уважение, преданост и искреност. Тези божествени качества сами се появяват у преданите. Много рядко се срещат такива парамахаси, които напълно са се отдали на служене на Бога. Те се срещат рядко дори и сред освободените души. Истинското ненасилие означава човек да е освободен от завистта. В този свят всеки завижда на ближния си, но един съвършен парамахаса, който напълно се е посветил на служене на Бога, е лишен от всякаква завист. Той обича всички живи същества във връзката им с Върховния Бог. Истинското отречение означава пълно уповаване на Бога. Живите същества са устроени така, че винаги зависят от някой друг. Всъщност всички зависят от милостта на Върховния Бог, но когато човек забрави взаимоотношенията си с Бога, става зависим от условията на материалната природа. Отречение означава човек да пренебрегне зависимостта си от условията на материалната природа и напълно да се остави на милостта на Бога. Истинска независимост означава човек да има пълна вяра в милостта на Бога, без да разчита на материалните условия. Равнището парамахаса е най-висшето и най-съвършеното равнище в бхакти йога, процеса на предано служене на Върховния Бог.