ТЕКСТ 30
са ту брахма-ер асе
гатсум урага ру
виниргаччхан дхану-ко
нидхя пурам гата
са – царят; ту – обаче; брахма-е – на мъдреца брхмаа; асе – на рамото; гата-асум – безжизнена; урагам – змия; ру – с гняв; виниргаччхан – като напускаше; дхану-ко – с върха на лъка; нидхя – като я постави; пурам – дворец; гата – завърна се.
На излизане царят, който се бе почувствал много оскърбен, повдигна с лъка си една мъртва змия и гневно я метна на раменете на мъдреца. След това се върна в двореца си.
По този начин царят отвърнал на мъдреца със същото, въпреки че подобен глупав начин на действие не му бил присъщ. По волята на Бога на излизане той видял пред себе си една мъртва змия и решил, че мъдрецът, който го посрещнал толкова хладно, също трябва да бъде възнаграден хладно с гирлянда от студеното тяло на мъртвата змия. За обикновените хора такава реакция е нещо естествено, но Махрджа Парӣкит да се отнесе така към мъдрец брхмаа, било нечувано. Всичко това се случило по волята на Бога.