ТЕКСТ 38
тато 'бхйетшрама бло
гале сарпа-калеварам
питара вӣкя дукхрто
мукта-кахо рурода ха
тата – след това; абхйетя – като влезе в; шрамам – обител; бла – момче; гале сарпа – змията на рамото; калеварам – тяло; питарам – към бащата; вӣкя – като видя; дукха-рта – от мъка; мукта-каха – високо; рурода – заплака; ха – в миналото.
След това, когато се върна в отшелническата обител, момчето видя змията на раменете на баща си и високо зарида от мъка.
Момчето било нещастно, защото било извършило голяма грешка, и се опитало да облекчи сърцето си със сълзи. Затова след като влязло отшелническия дом и видяло баща си, то горко заплакало, за да почувства облекчение. Но вече било прекалено късно. Бащата много съжалявал за всичко, което се случило.