ТЕКСТ 11
анйе ча девари-брахмари-вар
рджари-вар арудаяш ча
ннрея-праварн саметн
абхярчя рдж ширас ваванде
анйе – много други; ча – също; девари – святи полубогове; брахмари – святи брхмаи; вар – най-висши; рджари-вар – най-висшите святи царе; аруа-дая – специален вид рджари; ча – и; нн – много други; рея-праварн – главните от династиите на мъдреците; саметн – събраха се заедно; абхярчя – обожавайки; рдж – императорът; ширас – сведе главата си до земята; ваванде – приветства.
Там имаше и много други святи полубогове и царе и един особен вид управници, наречени арудаи (особен вид рджарши) от различни династии на мъдреци. Когато всички се събраха, за да се срещнат с императора (Парӣкит), той ги посрещна както трябва и се поклони доземи.
Поклонът до земята, изразяващ уважение към висшестоящите, е един прекрасен обичай, който трогва почитания гост до дъното на душата му и го кара да се чувства задължен. Дори най-големият оскърбител може да получи прошка благодарение на такъв поклон. Въпреки че Махрджа Парӣкит бил почитан от всички и и царе, той посрещнал великите личности с този скромен обичай, за да получи прошка за всички оскърбления. Обикновено в края на живота си всеки разумен човек става много смирен, за да получи прошка, преди да си отиде. По този начин Махрджа Парӣкит молел всички да го благословят да се върне у дома си, обратно при Бога.