ТЕКСТ 12
сукхопавиев атха теу бхӯя
кта-прама сва-чикӣрита ят
вигпам са вивикта-чет
упастхито 'гре 'бхигхӣта-пи
сукха – щастливо; упавиеу – всички седнаха; атха – след това; теу – на тях (посетителите); бхӯя – отново; кта-прама – след като отдаде почитания; сва – собственото му; чикӣритам – решение за постене; ят – който; вигпам са – покорен; вивикта-чет – този, чийто ум се е откъснал от светските дейности; упастхита – присъствайки; агре – пред тях; абхигхӣта-пи – смирено с допрени длани.
След като всички и и останалите седнаха удобно, царят смирено застана пред тях с допрени длани и им оповести решението си да пости до идването на смъртта.
Макар че царят вече бил решил да пости до идването на смъртта на брега на Ганг, той смирено съобщил решението си, за да узнае какво мислят великите авторитети, които се били събрали там. Всяко решение, колкото и важно да е, трябва да бъде потвърдено от някой авторитет. По този начин то ще бъде съвършено. От тези стихове се вижда, че монарсите, които управлявали Земята в онези дни, не били безотговорни диктатори. Те съвестно следвали авторитетното мнение на светците и мъдреците, съответстващо на ведическите предписания. Като съвършен цар, Махрджа Парӣкит следвал тези правила и се съветвал с авторитетите до последния ден на живота си.