ТЕКСТ 13
рджовча
ахо вая дханятам нп
махаттамнуграхаӣя-шӣл
рг кула брхмаа-пда-шаучд
дӯрд виса бата гархя-карма
рдж увча – щастливият цар каза; ахо – о; ваям – ние; дханя-там – много благодарни; нпм – от всички царе; махат-тама – на великите души; ануграхаӣя-шӣл – научени как да печелят благоразположението; ргм – на царското; кулам – съсловие; брхмаа-пда – нозете на брхмаите; шаучт – боклук; дӯрт – на разстояние; висам – винаги се оставят; бата – заради; гархя – осъдителен; карма – дейности.
Щастливият цар казал: От всички царе, които умеят да печелят благосклонността на великите души, аз съм най-благодарният. Обикновено вие (мъдреците) смятате царете за боклук, който трябва да се изхвърля колкото се може по-далече.
Според религиозните правила изпражненията, урината, водата от измиването и пр. трябва да се изхвърлят колкото се може по-далече от жилището. Ваните в апартаментите, писоарите и пр. може да са много големи придобивки на съвременната цивилизация, но трябва да се намират на определено разстояние от жилищните помещения. Тук се дава този пример, за да се покаже на ония, които напредват по пътя към Бога, как да се отнасят с царете. Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху е казал, че близкото общуване с хората, които имат някакво отношение към парите, т.е. с представителите на царското съсловие, е по-лошо от самоубийство за тези, които желаят да се върнат при Бога. С други думи, обикновено трансценденталистите не общуват с хора, които са твърде запленени от външната красота на Божието творение. Благодарение на дълбоките си познания в областта на духовното трансценденталистите разбират, че красивият материален свят не е нищо друго, освен неясно отражение на реалността, на Божието царство. Затова те не се интересуват много от царски богатства или от други подобни неща. Но в случая с Махрджа Парӣкит положението било различно. Отстрани изглеждало, че царят е осъден на смърт от малкия неопитен брхмаа, но в действителност Богът го бил повикал да се върне при него. Другите трансценденталисти, великите мъдреци и мистици, които се били събрали заради това че Махрджа Парӣкит решил да пости до идването на смъртта си, горели от нетърпение да го видят, защото той щял да се върне при Бога. Махрджа Парӣкит разбирал, че великите мъдреци, които се били събрали там, са били благосклонни към прадедите му Павите заради преданото служене, което Павите отдавали на Бога. Затова той им бил благодарен, че са до него в последните дни от живота му и чувствал, че всичко това дължи на величието на покойните си прадеди. Затова той се гордеел, че е потомък на такива велики предани. Ясно е, че това чувство на гордост, изпитвано от преданите на Бога, не може да се сравнява със самоувереността и тщеславието, които възникват в резултат от материалното благополучие. Първото е реалност, а второто е лъжлива суета.