No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

 ваи ласач-чхрӣ-туласӣ-вимишра-
кгхри-рев-абхядхикмбу-нетрӣ
пунти локн убхаятра сешн
кас т на севета мариш̣яма

– реката, която; ваи – винаги; ласат – тече с; шрӣ-туласӣ – листа на туласӣ; вимишра – смесена; ка-агхри – лотосовите нозе на Бога, на Шрӣ Ка; реу – прах; абхядхика – благотворна; амбу – вода; нетрӣ – това, което носи; пунти – освещава; локн – планети; убхаятра – низшите и висшите, отвътре и отвън; са-ӣшн – заедно с Шива; ка – кой друг; тм – тази река; на – не; севета – обожава; мариш̣яма – този, който ще умре всеки миг.

Тази река (Ганг, край която царят седнал да пости) носи най-благотворните води, смесени с прах от лотосовите нозе на Бога и листа от туласӣ. Тази вода освещава трите свята отвън и отвътре, освещава дори Шива и другите полубогове. Затова всеки, който е осъден да умре, трябва да потърси подслон при тази река.

Веднага щом получил вестта, че след седем дни ще умре, Махрджа Парӣкит се оттеглил от семейния живот и се отправил към свещения бряг на река Ямун. Обикновено се казва, че царят приел убежище на брега на Ганг, но според Шрӣла Джӣва Госвмӣ той се приютил на брега на Ямун. Думите на Шрӣла Джӣва Госвмӣ са по-основателни, защото се съобразяват с географското положение. Махрджа Парӣкит живеел в столицата си Хастинпура, която се намирала близо до днешния град Делхи, а Ямун тече точно край това място. Естествено било царят да потърси убежище при река Ямун, която течала почти до портите на двореца му. Що се отнася до това, коя от двете реки е по-свещена, Ямун е по-тясно свързана с Бог Ка, отколкото Ганг. Богът осветил река Ямун от самото начало на трансценденталните си забавления на този свят. Когато баща му Васудева прекосявал Ямун заедно с малкия Бог Ка, за да го отведе на безопасно място в Гокула, която пък се намирала срещу Матхур, на отсрещния бряг, Богът паднал в реката и тя се осветила от праха на лотосовите му нозе. Тук се казва, че Махрджа Парӣкит приел подслон при тази река, която носи прекрасните си води, примесени с прах от лотосовите нозе на Бог Ка и листа от туласӣ. Лотосовите нозе на Бог Ка винаги са украсени с листа от туласӣ и когато докоснат водата на Ганг и Ямун, тя веднага става свещена. Но Богът се докосвал до водите на Ямун по-често, отколкото до водите на Ганг. Според Варха Пура, на която се позовава Шрӣла Джӣва Госвмӣ, между водите на Ганг и на Ямун няма разлика, но когато водите на Ганг се осветят сто пъти, те се наричат Ямун. По подобен начин в писанията се казва, че едно име Рма е равно на хиляда имена на Виу, а три имена на Бог Рма се равняват на едно име на Ка.

« Previous Next »