ТЕКСТ 11
ваданти тат таттва-видас
таттва ядж гнам адваям
брахмети парамтмети
бхагавн ити шабдяте
ваданти – те казват; тат – че; таттва-вида – учените души; таттвам – Абсолютната Истина; ят – която; гнам – знание; адваям – недвойствена; брахма ити – известна като Брахман; парамтм ити – известна като Парамтм; бхагавн ити – известна като Бхагавн; шабдяте – така звучи.
Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парамтм или Бхагавн.
Абсолютната Истина е както обект, така и субект; в нея няма качествени различия. Следователно Брахман, Парамтм и Бхагавн в качествено отношение са еднакви. Една и съща субстанция тези, които изучават Упаниадите, осъзнават като безличностен Брахман, хираягарбхите и йогӣте – като локализирана Парамтм, а преданите – като Бхагавн. Иначе казано, Бхагавн, Божествената Личност, е най-висшето проявление на Абсолютната Истина. Парамтм е частично проявление на Божествената Личност, а безличностният Брахман е яркото сияние на Божествената Личност, което е свързано с Бога така, както слънчевите лъчи са свързани със слънчевия бог. Понякога не много умните последователи на тези две школи спорят помежду си, отстоявайки собственото си схващане за истината. Но тези, които притежават съвършен поглед за Абсолютната Истина, знаят добре, че това са трите аспекта на единната Абсолютна Истина, видени от различен ъгъл.
Както се обяснява в първата шлока от първата глава на Бхгаватам, Върховната Истина е самодостатъчна, знаеща и освободена от илюзията на относителността. В относителния свят знаещият се различава от обекта на познание, но при Абсолютната Истина знаещият и обектът на познание са едно и също нещо. В относителния свят знаещият е живият дух, висшата енергия, докато обектът на познание е безжизнената материя, низшата енергия. Следователно налице е двойствеността висша и низша енергия. Но в абсолютните владения знаещият и обектът на познанието принадлежат към единната висша енергия. Върховният енергоизточник има три вида енергии. Между енергията и източника ѝ няма разлика, но енергиите са различни по качество. Абсолютното владение и живите същества принадлежат към една и съща висша енергия, а материалният свят е низша енергия. Когато живото същество влезе в съприкосновение с низшата енергия, то попада в плена на илюзията и мисли, че принадлежи към низшата енергия. Затова в материалния свят съществува усещането за относителност. В Абсолюта няма такова усещане за разлика между знаещия и обекта на познание, защото всичко е абсолютно.