ТЕКСТ 33
асау гуамаяир бхваир
бхӯта-сӯкмендритмабхи
сва-нирмитеу нирвио
бхукте бхӯтеу тад-гун
асау – тази Парамтм; гуа-маяи – повлияни от проявленията на природата; бхваи – естествено; бхӯта – създадени; сӯкма – фини; индрия – сетива; тмабхи – с живите същества; сва-нирмитеу – в собственото си творение; нирвиа – влизане; бхукте – кара да се наслаждават; бхӯтеу – в живите същества; тат-гун – тези проявления на природата.
Свръхдушата влиза в телата на сътворените същества, които са под влиянието на проявленията на материалната природа, и ги кара да се наслаждават на следствията им чрез финия си ум.
Има 8 400 000 вида живи същества, като започнем с Брахм, най-интелигентното същество, и стигнем до нищожната мравка, и всички те се наслаждават на материалния свят в съответствие с желанията на финия си ум и грубото си материално тяло. Грубото материално тяло се оформя в зависимост от състоянието на финия ум, а сетивата се създават според желанията на живото същество. Като Парамтм, Богът помага на живото същество да получи материално щастие, защото самото то е напълно безпомощно и неспособно да получи това, което желае. То предлага, а Богът разполага. От друга страна, живите същества са неотделими частици от Бога, следователно те не се различават от него. В Бхагавад-гӣт Богът заявява, че живите същества, които се намират в различните видове тела, са му синове. Страданията и удоволствията на синовете са по косвен начин страдания и удоволствия и на бащата. Но бащата изпитва страданията и наслажденията на децата си не непосредствено. Той е толкова милостив, че постоянно стои до живото същество като Парамтм и се опитва да го изведе на пътя към истинското щастие.