ТЕКСТ 7
всудеве бхагавати
бхакти йога прайоджлита
джанаятй шу ваиргя
гна ча яд ахаитукам
всудеве – на Ка; бхагавати – на Божествената Личност; бхакти йога – връзка в преданото служене; прайоджита – приложено; джанаяти – поражда; шу – много скоро; ваиргям – непривързаност; гнам – знание; ча – и; ят – това, което; ахаитукам – безпричинно.
Като отдава предано служене на Божествената Личност, Шрӣ Ка, човек веднага постига безпричинно знание и се освобождава от привързаността си към този свят.
Тези, които смятат, че преданото служене на Върховния Бог Шрӣ Ка е нещо като материална сантименталност, могат да възразят, че в свещените писания се препоръчват жертвоприношението, благотворителността, отречението, знанието, мистичните сили и други подобни процеси за постигане на трансцендентално себепознание. Според такива хора бхакти, преданото служене на Бога, е предназначено за тези, които не могат да извършват по-възвишени дейности. Обикновено се говори, че култът на бхакти е предназначен за шӯдрите, вайшите и жените, които не притежават развита интелигентност. Но в действителност не е така. Култът на бхакти е най-висшата от всички трансцендентални дейности и затова е едновременно и възвишен, и прост. Той е възвишен за чистите предани, които сериозно се стремят към общуването с Върховния Бог, и лесен за начинаещите, които още не са престъпили прага на къщата на бхакти. Постигането на близост с Върховната Божествена Личност Шрӣ Ка е велика наука, която е открита за всички живи същества, в това число и за шӯдрите, вайшите, жените и дори за тези, които по произход са по-низши и от шӯдри, да не говорим за хората от висшите касти, за благородните брхмаи и за великите царе, постигнали себепознание. Останалите форми на висши дейности – жертвоприношения, благотворителност, отречения и пр. – са естествени следствия, пряко произтичащи от чистия научен култ на бхакти.
Принципите знание и непривързаност са два важни фактора по пътя на трансценденталното осъзнаване. Пътят на духовното развитие води до съвършено знание за всички материални и духовни неща и следствието от това съвършено знание е, че човек изоставя материалните си привързаности и се привързва към духовните дейности. Непривързаността към материалните неща не означава бездействие и пасивност, както смятат хората с повърхностни познания. Наикарма означава да не извършваме дейности, които имат лоши или добри последствия. Отрицанието още не означава, че се отрича и положителното. Отрицанието на несъщественото не означава, че отричаме и същественото. По аналогичен начин непривързаността към материалните форми не означава, че се отричат и позитивните форми. Култът на бхакти е предназначен за постигане на положителните форми. Когато позитивната форма вече е постигната, негативните форми сами изчезват. Затова с развитието на култа на бхакти, отдавайки положително служене на положителната форма, човек по естествен начин се освобождава от влечението си към низшите неща и се привързва към висшите. Тъй като култът на бхакти е най-висша дейност на живото същество, той го извежда извън материалното сетивно наслаждение. Това е отличителният признак на един чист предан. Той не е глупак и няма нищо общо с низшите енергии, затова материалните вещи нямат за него никаква стойност. Това състояние не може да се достигне само с безплодни разсъждения. В действителност то се осъществява по милостта на Всемогъщия Бог. В заключение можем да кажем, че един чист предан притежава и всички останали добри качества: знание, непривързаност и пр., – но този, който е постигнал само знание или само непривързаност, може и да не познава добре принципите на култа на бхакти. Бхакти е най-висшата дейност за човешкото същество.