ТЕКСТ 8

Съществуват различни видове дейности, съответстващи на различните житейски схващания на хората. За примитивните материалисти, които не могат да видят нищо отвъд грубото материално тяло, не съществува нищо извън пределите на сетивата. Затова дейностите им се ограничават в рамките на тесния и на разширения егоизъм. Тесният егоизъм е насочен към собственото тяло – обикновено той се наблюдава при низшите животни. Разширеният егоизъм се проявява в човешкото общество. Той се гради около семейството, обществото, родината, националността и света с цел да се осигурят удобства на материалното тяло. Над примитивните материалисти стоят безплодните мислители – те витаят в умствените сфери и дейностите им се ограничават в съчиняване на поезия, философстване или разпространяване на някакъв „-изъм“ пак със същата егоистична цел, ограничена от тялото и от ума. Но отвъд тялото и ума се намира спящата трансцендентална душа, чието отсъствие от тялото лишава от всякакво съдържание физическия и умствения егоизъм във всичките му разновидности. Ограничените хора обаче нямат представа от потребностите на душата.

Глупаците не знаят нищо за душата, не знаят, че тя се намира отвъд възприятието на тялото и на ума. Затова изпълнението на дейностите, които те трябва да извършват, не им носи удовлетворение. Тук се поставя въпросът за удовлетворението на истинското ни аз. То се намира отвъд физическото тяло и финия ум. То е могъщата движеща сила на тялото и на ума. Човек не може да бъде щастлив, ако задоволява само тялото и ума си, без да знае какви са потребностите на спящата му душа. Тялото и ума са само ненужни външни покрития на душата. Трябва да удовлетворяваме потребностите на душата. Не можем да удовлетворим птицата само като чистим клетката ѝ. Трябва да знаем истинските ѝ нужди.

Душата има нужда да се изтръгне от ограничената сфера на материалното робство и да осъществи желанието си за пълна свобода. Душата иска да политне отвъд пределите на покритата необятна вселена, тя иска да види духа и свободната светлина. Тя намира тази пълна свобода, когато се срещне с цялостния дух, Божествената Личност. Всеки таи в себе си любовта към Бога; духовното съществуване се проявява чрез физическото тяло и ум под формата на извратено влечение към грубата и фината материя. Затова трябва да се занимаваме с такива дейности, които ще пробудят божественото съзнание, спящо у нас. Това е възможно само когато слушаме и възпяваме божествените дейности на Върховния Бог, а всяка дейност, която не ни помага да се привържем към слушането и възпяването на трансценденталното послание на Бога, е само загуба на време, както се казва и тук. Това е така, защото никоя друга дейност (независимо към какъв „-изъм“ принадлежи), не може да даде освобождение на душата. Безполезни са дори дейностите на хората, които се стремят към спасение, защото тези хора не успяват да разберат кой е първоизточникът на всички свободи. Примитивните материалисти могат да се убедят от собствен опит, че в този свят и в кой да е друг материалните придобивки са ограничени от времето и пространството. Да се издигнат дори чак до Сваргалока, материалистите пак няма да намерят постоянна обител за жадната и неспокойна душа. Търсещата душа може да бъде удовлетворена само чрез съвършения научен процес на съвършеното предано служене.