ТЕКСТ 13

Човешкото общество по естествен начин се подразделя на осем групи: четири подразделения от гледна точка на професионалните задължения и четири степени в духовното развитие. Интелигенцията, управниците, производителите и работниците представляват четирите професионални разделения. А четирите степени по пътя към духовното осъзнаване са ученичеството, семейният живот, оттеглянето от светските дейности и животът в пълно отречение. От тях най-висша е степента на отречение от живота – саннса. Саннсӣте са духовните учители на всички обществени групи. Саннса от своя страна също се дели на четири равнища според степента на приближаване до съвършенството: куӣчака, бахӯдака, париврджакчря и парамахаса. Парамахаса е равнището на най-висше съвършенство в живота. Представителите му са почитани от всички. Махрджа абха, синът на цар Нбхи и Мерудевӣ, бил инкарнация на Бога и дал наставления на синовете си да следват пътя към съвършенството, като извършват тапася, която освещава съществуванието и помага на хората да постигнат вечното, непрекъснато нарастващо духовно щастие. Всяко живо същество се стреми към вечно и безгранично щастие, но никой не знае къде да го намери. Глупавите хора заместват истинското щастие с материално сетивно удоволствие. Те обаче забравят, че кучетата и свинете също се наслаждават на мимолетното „щастие“, получавано от удовлетворяването на сетивата. Това сетивно удоволствие е достъпно за всяко едно животно, птица или хищник. Всички видове живот, в това число и човешкият, предоставят възможности за такова щастие. Но човешката форма на живот не е предназначена за такова евтино удоволствие. Смисълът на човешкия живот е чрез духовно осъзнаване да се постигне вечно и безкрайно щастие. Духовното себепознание се постига чрез тапася, т.е. чрез доброволни отречения и лишения от материални удоволствия. Тези, които са се научили да се въздържат от материалните удоволствия, се наричат дхӣра, хора с необезпокоявани сетива. Само те могат да следват правилата в саннса и постепенно да се издигат до равнището на парамахаса, от което се възхищават всички. Цар абха проповядвал това учение и в края на живота си станал напълно независим от всички нужди на тялото си. Глупаците се опитват да демонстрират такова равнище, но истински го достигат едва малцина и те заслужават уважението на всеки.