ТЕКСТ 30
етад рӯпа бхагавато
хй арӯпася чид-тмана
м-гуаир вирачита
махаддибхир тмани
етат – всички тези; рӯпам – форми; бхагавата – на Бога; хи – несъмнено; арӯпася – на този, който няма материална форма; чит-тмана – на Трансцендентното; м – материална енергия; гуаи – чрез качествата; вирачитам – произведена; махат-дибхи – със съставките на материята; тмани – в себе си.
Схващането за вселенската форма на Бога, вир-рӯпа, която се проявява в материалния свят, е измислено. То има за цел да помогне на неинтелигентните (и на начинаещите) да привикнат с представата, че Богът има форма. Но всъщност Богът няма материална форма.
Понятието за Бога, наречено вишва-рӯпа, или вир-рӯпа, нарочно не се споменава заедно с разнообразните инкарнации на Бога, защото изброените инкарнации са трансцендентални и в телата им няма и следа от нищо материално. При тях не съществува присъщата на обусловената душа разлика между тялото и аза. Вир-рӯпа е измислена за тези, които едва са започнали процеса на обожание на Бога. На тях се дава описание на вир-рӯпа, която ще бъде обяснена във Втора песен. Във вир-рӯпа различните планети в материалните проявления са представени като крака и ръце на Бога. Всъщност тези описания са предназначени за начинаещите, които не могат да си представят нищо отвъд материята. Материалното схващане за Бога не се причислява към същинските му форми. Като Парамтм, Свръхдуша, Богът се намира във всяка една материална форма, дори и в атомите, но външната материална форма и за Бога, и за живото същество е само продукт на въображението. Сегашните форми на обусловените души също не са истински. Следователно материалното схващане, че тялото на Бога е вир, е измислено. Както Богът, така и живите същества са живи души и имат свои изначални духовни тела.