ТЕКСТ 10
на яд вачаш читра-пада харер яшо
джагат-павитра прагӣта кархичит
тад вяса тӣртхам ушанти мнас
на ятра хас нирамантй ушик-ка
на – не; ят – тези; вача – слова; читра-падам – украсяващи; харе – на Бога; яша – слава; джагат – вселена; павитрам – осветена; прагӣта – описана; кархичит – едва; тат – това; вясам – гарги; тӣртхам – място за поклонение; ушанти – мислят; мнас – святите личности; на – не; ятра – където; хас – всесъвършените същества; нираманти – изпитват удоволствие; ушик-ка – тези, които живеят в трансценденталната обител.
Словата, които не описват величието на Бога, който и сам може да освети атмосферата на цялата вселена, святите личности смятат за място за поклонение на гарги. Съвършените личности пребивават в трансценденталната обител и затова не намират в тях никакво удоволствие.
Гаргите и лебедите не се събират заедно, защото имат съвсем различни наклонности. Вършителите на плодоносни дейности се намират в проявлението на страстта и приличат на гаргите, а съвършените святи личности могат да бъдат сравнени с лебедите. Гаргите обичат да се ровят по бунищата, досущ като погълнатите от страстта кармӣ, които намират удоволствие във виното, жените и местата, където е достъпно най-грубо сетивно наслаждение. Лебедите не намират никакво удоволствие в местата, където се събират гаргите, за да провеждат „съвещанията“ си. Лебедите можем да открием сред красивата природа, в кристалните води на езерата, покрити с разноцветни лотоси. Това е разликата между тези два вида птици.
Природата е дала на различните форми на живот различни наклонности, затова не можем да поставяме всички в една и съща категория.
По подобен начин за хората с различна умствена нагласа съществува и различна литература. Популярните произведения, които привличат хората от категорията на гаргите, най-често съдържат гнилите отпадъци на чувствените теми. В общия случай в този вид литература се говори само за грубото тяло и за финия ум. Всичко в нея се описва с много изящен език, препълнен със светски сравнения и метафори. Но тази литература не възхвалява Бога. Всяка такава поезия и проза, независимо на какво е посветена, стои като украса върху мъртво тяло. Духовно извисените хора, които са като лебедите, не намират в тази мъртва литература никакво удоволствие. Тя може да удовлетворява само духовно мъртвите. Тези произведения, изтъкани от проявленията на страстта и невежеството, се разпространяват сред хората под най-различни названия, но трудно могат да удовлетворят духовния стремеж на човешкото същество. Затова духовно извисените хора, подобни на лебедите, не искат да имат с тях нищо общо. Тези хора се наричат още мнаса, защото винаги запазват духовното равнище на доброволното трансцендентално служене, което отдават на Бога. Това напълно изключва удовлетворяването на сетивата на грубото материално тяло и фините спекулативни разсъждения на егоистичния материален ум.
Публицистите, учените, светските поети, теоретизиращите философи и политиците, които са изцяло погълнати от това да усъвършенстват материалното наслаждение на сетивата, са като марионетки в ръцете на материалната енергия. Те обичат да се ровят в местата, където се изхвърлят ненужните теми. Според Свмӣ Шрӣдхара това е удоволствието на ловците на леки момичета.
Но парамахасите, които са постигнали същността на човешките дейности, се наслаждават на произведенията, които описват славата на Бога.