ТЕКСТ 14

Шрӣ Всадева е обработил всички ведически произведения и е описал различните пътища на трансценденталното осъзнаване – плодоносните дейности, умозрителното знание, мистичните сили и преданото служене. Отделно от това в различните Пури той е препоръчал да се обожават редица полубогове с различни имена и форми. Вследствие на това обикновените хора съвсем се объркват, не знаейки как да се съсредоточат върху служенето на Бога; те не могат да открият истинския път към себепознанието. Шрӣла Нрададева посочва този недостатък на ведическите произведения, съставени от Всадева, и изтъква необходимостта всичко да бъде описано от гледна точка на взаимовръзката му с Върховния Бог. Всъщност не съществува нищо друго, освен Бога. Той се проявява в различни експанзии. Той е като корена на дървото и стомаха в тялото. За да напоим дървото, трябва да полеем корена му; когато даваме храна на стомаха, вливаме енергия във всички части на тялото. Шрӣла Всадева не трябвало да съставя никакви други Пури, освен Бхгавата Пура, защото и най-незначителното отклонение може да доведе човека до пагубни последици в пътя му към себепознанието. Щом и най-малкото отклонение може да предизвика такова разрушение, какво остава за преднамереното разпространяване на идеи, които нямат отношение към Абсолютната Истина и Божествената Личност. Най-лошият недостатък на обожаването на полубоговете е, че поражда определено пантеистически схващания, които водят до гибелен резултат – възникване на множество религиозни секти, – а това пречи да се утвърдят принципите, изложени в Бхгаватам. Бхгаватам е единственото произведение, което може да посочи верния път към себепознанието на човека във вечните му отношения с Божествената Личност чрез предано служене, отдавано с трансцендентална любов. Аналогията с лодката, подмятана от поривистия вятър, е много подходяща в този случай. Заблуденият ум на пантеиста никога не може да постигне съвършенството на себепознанието, защото остава вечно неспокоен и винаги ще продължава да търси крайна цел.