ТЕКСТ 15

Шрӣла Нрада осъжда Шрӣла Всадева за това, че в основата на различните ведически писания, които той съставил, стоят регулираните плодоносни дейности, както можем да видим от Махбхрата и останалите произведения. Поради общуването си с материята в продължение на много животи човешките същества по навик се стремят да господстват над материалната енергия. Те нямат чувството за отговорност, което изисква човешката форма на живот. Тази форма дава възможност човек да се освободи от ноктите на илюзорната материя. Целта на Ведите е да показват обратния път към къщи, при Бога. Осъдените обусловени души са като затворници в цикъла от осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот, през които преминават. Човешкото тяло е една възможност за обусловените души да се освободят от затворничеството, затова единственият дълг на човешкото същество е да възстанови загубената си връзка с Бога. Никога не трябва да се поощрява стремежът на човека към сетивно наслаждение, прикрит зад маската на религиозните обреди. Когато енергията на хората се насочва в такава погрешна посока, това заблуждава цялата цивилизация. В Махбхрата и останалите писания Шрӣла Всадева авторитетно е обяснил Ведите, но това, че поощрява сетивното наслаждение под една или друга форма, е голямо препятствие по пътя на духовното развитие на човека, защото повечето хора няма да се съгласят да изоставят материалните дейности, които са причина за материалното им робство. В един момент от развитието на човешката цивилизация, когато тези материални дейности, прикрити под маската на религия (напр. принасянето на животни в жертва като ягя), придобили огромни размери, Богът изпратил инкарнацията си Буда и отрекъл авторитета на Ведите, за да спре тези животински жертвоприношения, извършвани „в името на религията“. Нрада предвиждал какво ще се случи и затова осъждал тези писания. Месоядците продължават да предлагат на някой полубог или богиня животни като жертва и наричат това религия въз основа на факта, че някои ведически писания препоръчват такива регулирани обреди. Те ги препоръчват с цел да се изкорени месоядството, но постепенно целта на тези религиозни дейности била забравена и кланиците започнали да се множат. Причината е, че глупавите материалисти не искат да слушат личностите, които наистина могат да обяснят смисъла на ведическите обреди.

Във Ведите ясно се казва, че нито усилният труд, нито трупането на богатство, нито дори многочисленото потомство ще помогнат на човека да постигне съвършенството на живота. Само отречението може да го изведе на пътя на съвършенството. Материалистите не искат да слушат подобни наставления. Според тях животът в отречение е предназначен за тези, които не могат да си изкарват прехраната поради някакви телесни недъзи или пък за тези, които са били нещастни в семейния си живот.

Разбира се, в историческите епоси като Махбхрата наред с материалните се излагат и трансцендентални теми. Бхагавад-гӣт също е част от Махбхрата. Най-висшето си развитие основната идея на Махбхрата достига в абсолютните наставления на Бхагавад-гӣт. Те гласят, че човек трябва да изостави всички други дейности и напълно да се отдаде на лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка. Но хората, склонни към материализъм, проявяват по-голям интерес към политиката, икономиката и филантропията, за които се говори в Махбхрата, отколкото към най-важното в нея – Бхагавад-гӣт. Тук Нрада укорява Всадева, че е допуснал такъв компромис, и го съветва открито да провъзгласи, че най-важното в живота е човек да осъзнае вечната си връзка с Бога и веднага да му се отдаде.

Когато човек е болен от нещо, той почти винаги иска да яде храните, които му се забраняват. Опитният лекар не прави никакви отстъпки и не позволява на пациента си да яде противопоказни храни дори в минимални количества. В Бхагавад-гӣт се казва, че човек, който е привързан към плодоносните дейности, не трябва да бъде принуждаван да изоставя заниманията си, защото чрез тях постепенно може да се издигне до равнището на себепознанието. Понякога е разумно да се постъпва така и с тези, които са заети предимно със сухо емпирично философстване и не се стремят към духовно осъзнаване. Но това далеч не винаги се препоръчва на тези, които са поели пътя на преданото служене.