ТЕКСТ 19
на ваи джано джту катхачанвраджен
мукунда-севй анявад ага састим
смаран мукундгхрй-упагӯхана пунар
вихтум иччхен на раса-грахо джана
на – никога; ваи – несъмнено; джана – човек; джту – все едно кога; катхачана – по някакъв начин; враджет – не преминава; мукунда-севӣ – преданият на Бога; аняват – като останалите; ага – о, скъпи мой; састим – материално битие; смаран – помнене; мукунда-агхри – лотосовите нозе на Бога; упагӯханам – прегръщане; пуна – отново; вихтум – желаейки да изостави; иччхет – желание; на – никога; раса-граха – този, който е усетил насладата; джана – човек.
Скъпи Вса, дори ако предан на Бог Ка падне по някакъв начин, сигурно е, че той не живее в материалния свят като останалите хора (тези, които извършват плодоносни дейности и пр.), защото човек, който е усетил насладата на лотосовите нозе на Бога, не може да прави нищо друго, освен отново и отново да си припомня този екстаз.
Един предан съвсем спонтанно загубва интерес към прелестите на материалното битие, защото е раса-граха, вкусил е сладостта на лотосовите нозе на Бог Ка. Безусловно има много примери за това, как предани на Бога са падали поради неблагоприятно общуване, подобно на вършителите на плодоносни дейности, които винаги са склонни към деградация. Но дори и на падналия предан не трябва да гледаме като на деградирал кармӣ. Кармӣте страдат от последиците на собствените си плодоносни дейности, докато преданите изтърпяват наказания, които им налага лично Богът, за да ги поправи. Страданията на сирачето и страданията на любимото царско дете не са едни и същи. Сирачето е наистина нещастно, защото за него няма кой да се грижи, но любимият син на богатия човек винаги се намира под опеката на влиятелния си баща, макар понякога положението му да прилича на положението на сирачето. Понякога под влияние на лошата среда преданите на Бога започват да подражават на хората, заети с плодоносни дейности. Тези хора искат да господстват над материалния свят. Така и начинаещият предан глупаво се опитва да получи някакво материално влияние в замяна на преданото служене, което отдава. Понякога Богът сам поставя тези глупави и заблудени предани в затруднено положение. В знак на особено благоволение към тях Той може да им отнеме всички материални притежания, тогава всичките им приятели и роднини изоставят тези предани и по милостта на Бога те отново идват на себе си и се обръщат към преданото служене.
В Бхагавад-гӣт се казва, че такива паднали предани получават възможност да се родят в семейство на достойни брхмаи или на богати търговци. Но преданият, който се оказва в такова положение, не е толкова щастлив, колкото този, който е наказан от Бога и е поставен от него в положение на привидна безпомощност. Този предан, който по волята на Бога е станал напълно безпомощен, е по-щастлив от този, който се ражда в добро семейство. Падналите предани, които след това се раждат в богати и високопоставени семейства, могат да забравят лотосовите нозе на Бога. Този, който е изоставен от всички, е по-щастлив, защото осъзнавайки пълната си безпомощност, бързо се връща при лотосовите нозе на Бога.
Чистото предано служене носи такава духовна наслада, че преданите бързо загубват всякакво влечение към материалните удоволствия. Това е признакът за постигнато съвършенство в преданото служене. Чистият предан постоянно мисли за лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка и дори богатствата на всичките три свята не са в състояние да го накарат да забрави Бога дори за миг.