No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

нрада увча
пршаря мах-бхга
бхавата каччид тман
паритуяти шрӣра
тм мнаса ева в

нрада – Нрада; увча – каза; пршаря – о, сине на Паршара; мах-бхга – най-щастливият; бхавата – твои; каччит – ако е; тман – чрез осъзнаването на; паритуяти – удовлетворява; шрӣра – отъждествяването с тялото; тм – аз; мнаса – отъждествяването с ума; ева – несъмнено; в – и.

Обръщайки се към Всадева, сина на Паршара, Нрада го попита: Доволен ли си, като се отъждествяваш с тялото и с ума си все едно те са обектите на себепознанието?

Нрада намеквал за причината за унинието на Всадева. Понеже бил потомък на Паршара, великия и могъщ мъдрец, Всадева имал преимуществото на висшия произход и не трябвало да изпада в униние. Като велик син на велик баща, той не трябвало да се отъждествява с тялото или с ума си. Обикновените хора, които имат много ограничени познания, могат да се отъждествяват с тялото или с ума си, но Всадева не трябвало да прави това. Природата ни е такава, че не можем да бъдем щастливи, докато наистина не осъзнаем същността си, която е трансцендентална към материалното тяло и ум.

« Previous Next »