ТЕКСТ 24
те майи апеткхила-чпале 'рбхаке
днте 'дхта-крӣанаке 'нувартини
чакру кп ядяпи туля-даршан
шушрӯаме мунайо 'лпа-бхии
те – те; майи – на мен; апета – не преминал; акхила – всички видове; чпале – наклонности; арбхаке – на едно момче; днте – овладял сетивата си; адхта-крӣанаке – който не е привикнал към игрите; анувартини – послушен; чакру – дариха; кпм – безпричинна милост; ядяпи – въпреки че; туля-даршан – безпристрастни по природа; шушрӯаме – на вярващите; муная – муни, последователи на Веднта; алпа-бхии – този, който не говори повече от необходимото.
Макар че тези последователи на „Веднта“ по природа бяха безпристрастни, те ме благословиха с безпричинната си милост. Аз умеех да се владея и не бях привързан към игрите, макар че бях още момче. Освен това бях послушен и не говорех повече, отколкото трябва.
В Бхагавад-гӣт Богът казва: „Целта на всички Веди е да бъда открит Аз“. Бог Шрӣ Чайтаня казва, че Ведите разглеждат само три въпроса: как живото същество да възстанови връзката си с Божествената Личност, как да изпълнява съответните си задължения в преданото служене и как да постигне крайната цел – да се завърне при Бога. Затова думата веднта-вдӣ, т.е. последователи на Веднта, означава чисти предани на Божествената Личност. Такива веднта-вдӣ, или бхакти-веднти, разпространяват трансценденталното знание за преданото служене, без да изпитват никакви пристрастия. За тях няма врагове, нито приятели, няма образовани и необразовани. Те не изпитват особени предпочитания или неприязън към никого. Бхакти-веднтите разбират, че повечето хора си губят времето с илюзорно сетивно наслаждение. Единственото занимание на бхакти-веднтите е да помагат на невежите хора да възстановят изгубената си връзка с Божествената Личност. Благодарение на усилията им дори душите, потънали в най-дълбока забрава, се пробуждат за духовен живот. Като получат посвещение от бхакти-веднтите, хората постепенно напредват по пътя на трансценденталното осъзнаване. И така, веднта-вдӣте дали посвещение на момчето още преди то да се е научило да се владее и да е оставило детските игри. Но преди посвещението момчето ставало все по-съвестно и старателно, а това е много важно за всеки, който иска да постигне съвършенство в този път. В системата на варшрама дхарма, която е началото на истинския човешки живот, когато момчетата навършели пет години, ги изпращали като брахмачрӣ в шрама на гуру. Там системно ги обучавали на всичко необходимо, независимо дали са синове на царе или на обикновени граждани. Това обучение било задължително за всички не само за да ги направи добри поданици, но и за да подготви момчетата за бъдещия им живот, посветен на духовното осъзнаване. Децата на последователите на системата варшрама не познавали безотговорния живот, пропиляван в сетивно наслаждение. Момчето получавало духовно прозрение още преди бащата да го зачене в утробата на майката. Родителите носели отговорност за успеха на сина си по пътя на освобождението от материалното робство. Това е най-добрият начин за планиране на семейството. Той се свежда до това, децата да се зачеват в името на тяхното съвършенство. Никой не може да следва успешно наставленията на духовния учител, ако не се владее, ако не е дисциплиниран и съвършено покорен. А ако не следва наставленията на духовния учител, не може да се върне обратно при Бога.