No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

шрӣ-нрада увча
бхаватнудита-пря
яшо бхагавато 'малам

йенаивсау на туйета
манйе тад даршана кхилам

śrī-nāradaḥ — Śrī Nārada; uvāca — said; bhavatā — by you; anudita-prāyam — almost not praised; yaśaḥ — glories; bhagavataḥ — of the Personality of Godhead; amalam — spotless; yena — by which; eva — certainly; asau — He (the Personality of Godhead); na — does not; tuṣyeta — be pleased; manye — I think; tat — that; darśanam — philosophy; khilam — inferior.

Шрӣ Нрада каза: Всъщност ти не си възпял възвишената, съвършено чиста слава на Божествената Личност. Философията, която не удовлетворява трансценденталните сетива на Бога, е безполезна.

Вечната връзка на индивидуалната душа с Върховната Душа, Божествената Личност, по същността си представлява връзка междувечен слуга и вечен господар. Богът се е разширил във формите на живите същества, за да приеме от тях любовно служене, и само то може да удовлетвори както него, така и живите същества. Ученият мъдрец Всадева бил създал много произведения, в които обстойно изложил ведическите писания – най-висшето от тях е философията на Веднта,но нито едно не било посветено непосредствено на възхвалата на Бога. Дори когато е насочена към трансценденталния Абсолют, умозрителната философия не е привлекателна, ако не възхвалява непосредствено величието на Бога. Осъзнаването на Божествената Личност е най-висшата степен в трансценденталното осъзнаване. Осъзнаването на Абсолюта като безличностен Брахман или локализирана Свръхдуша, Парамтм, не носи същото трансцендентално блаженство, което дава върховното осъзнаване на величието на Личността му.

Всадева бил съставител на Веднта даршана. Но макар да бил самият автор, той не намирал покой. Тогава какво трансцендентално блаженство биха могли да изпитат читателите и слушателите на Веднта, ако тя не е обяснена от самия Всадева, автора си? Така възникнала необходимостта самият автор на Веднта сӯтра да я обясни под формата на Шрӣмад Бхгаватам.

« Previous Next »