ТЕКСТ 8
шрӣ-нрада увча
бхаватнудита-пря
яшо бхагавато 'малам
йенаивсау на туйета
манйе тад даршана кхилам
śrī-nāradaḥ — Śrī Nārada; uvāca — said; bhavatā — by you; anudita-prāyam — almost not praised; yaśaḥ — glories; bhagavataḥ — of the Personality of Godhead; amalam — spotless; yena — by which; eva — certainly; asau — He (the Personality of Godhead); na — does not; tuṣyeta — be pleased; manye — I think; tat — that; darśanam — philosophy; khilam — inferior.
Шрӣ Нрада каза: Всъщност ти не си възпял възвишената, съвършено чиста слава на Божествената Личност. Философията, която не удовлетворява трансценденталните сетива на Бога, е безполезна.
Вечната връзка на индивидуалната душа с Върховната Душа, Божествената Личност, по същността си представлява връзка междувечен слуга и вечен господар. Богът се е разширил във формите на живите същества, за да приеме от тях любовно служене, и само то може да удовлетвори както него, така и живите същества. Ученият мъдрец Всадева бил създал много произведения, в които обстойно изложил ведическите писания – най-висшето от тях е философията на Веднта, – но нито едно не било посветено непосредствено на възхвалата на Бога. Дори когато е насочена към трансценденталния Абсолют, умозрителната философия не е привлекателна, ако не възхвалява непосредствено величието на Бога. Осъзнаването на Божествената Личност е най-висшата степен в трансценденталното осъзнаване. Осъзнаването на Абсолюта като безличностен Брахман или локализирана Свръхдуша, Парамтм, не носи същото трансцендентално блаженство, което дава върховното осъзнаване на величието на Личността му.
Всадева бил съставител на Веднта даршана. Но макар да бил самият автор, той не намирал покой. Тогава какво трансцендентално блаженство биха могли да изпитат читателите и слушателите на Веднта, ако тя не е обяснена от самия Всадева, автора си? Така възникнала необходимостта самият автор на Веднта сӯтра да я обясни под формата на Шрӣмад Бхгаватам.