ТЕКСТ 9

Шрӣ Нрада веднага установил главната причина за унинието на Всадева. Тя се състояла в това, че в различните варианти на Пурите мъдрецът съзнателно бил избегнал да възхвали Бога. Естествено, той бил поместил в тях описания на величието на Бога (Шрӣ Ка), но те не заемали същото място като проблемите на религиозността, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Тези четири вида дейности са далеч по-маловажни от отдаването на предано служене на Бога. Като авторитетен учен, Шрӣ Всадева добре знаел тази разлика. И въпреки това, вместо да изтъкне важността на тази по-висша дейност, преданото служене, той бил употребил безценното си време неправилно – затова сега бил изпаднал в униние. Това ясно показва, че никой не може да бъде истински удовлетворен, ако не отдава предано служене на Бога. По този въпрос се говори и в Бхагавад-гӣт.

След освобождението – последния стадий на процеса, който започва с изпълняването на религиозните обреди – човек се отдава на чисто предано служене. Това равнище в себепознанието се нарича брахма-бхӯта. Тогава човек постига удовлетворение. Но удовлетворението е само началото на трансценденталното блаженство. Човек трябва да продължи да напредва, като постигне безпристрастност към всичко в този относителен свят. След това той се установява в трансценденталното любовно служене на Бога. Това са наставленията на Божествената Личност в Бхагавад-гӣт. И така, Нрада препоръчал на Всадева вдъхновено и подробно да опише пътя на преданото служене, ако иска да запази достигнатото си положение в равнището брахма-бхӯта и да постигне още по-дълбоко трансцендентално разбиране. Това трябвало да му помогне да излезе от дълбокото униние.